Уравнение за писане на Алън Ескенс:
по-голямо ЖЕЛАНИЕ на героя + по-голяма ПРЕЧКА пред него = по-голям КОНФЛИКТ
по-голям КОНФЛИКТ = по-голямо НАПРЕЖЕНИЕ
по-голямо НАПРЕЖЕНИЕ = по-голям ИНТЕРЕС у читателя
Формулата е приложена повече от успешно в дебютната книга на Ескенс „Животът, който загърбваме”, която намира място в много от класациите за най-добър роман на 2014 и е абсолютен бестеселър на Ню Йорк Таймс и Амазон. Какво повече може да иска един писател, който казва за себе си: „Обсебен съм от писането, така както някои други мъже са обсебени от голфа и риболова.”
Още на първата страница на романа ще видите как едно момче върви по опасния мост между детството и света на възрастните. Това е Джо Талбърт. Той е от тези, при които въжетата на моста просто се късат и, без да имат избор, те порастват. Стават истински мъже.
Джо се е опитал да започне живота си на чисто – изнесъл се е, учи в университет, работи и дори е намерил време да се влюби. Една задача в курса му по английски обаче ще обърка плановете му. Тя е привидно проста – да разкаже историята на познат или непознат човек като я оформи в биография. Кой да е героят? Майката на Джо е зависима от алкохола, казината, баровете и мъжете. Баща няма, а дядо му е починал при трагичен инцидент. Брат му е аутист, който завинаги ще остане дете. Неговото семейство не става за описване, затова Джо решава да се довери на случайността и отива в близкия старчески дом, където намира Карл. Мъж с минало и настояще, което никой не би искал да има. Ветеран от войната във Виетнам, осъден за изнасилване и убийство на малко момиче, доизживяващ дните си извън затвора, заради рак в последен стадий.
Карл се оказва пъзел от хиляди части, около който се е оплела вината – чувството, което може да ни унищожи, ако не съберем сили да го погледнем в очите. Джо ще се опита да подреди пъзела и ще научи, че картината, която се получава накрая не е такава, каквато изглежда в началото.
Ето какво казва Алън Ескенс за себе си, писането и книгата!
Как избрахте заглавието?
Това е метафора. Всички герои по някакъв начин искат да забравят миналото си. Живеят с фалшивата надежда, че ще го загърбят и ще продължат напред. Не става така.
Основна тема на романа е справедливостта. Как се надявате вашите читатели да я разберат?
Искам хората, които прочетат „Животът, който загърбваме” да знаят, че справедливостта и закона невинаги са синоними. Всеки трябва да бъде ръководен от това, което смята, че е правилно, дори да означава, че трябва да престъпи закона.
Какво ви държи буден нощем?
Котката ми.
Какво би направило живота ви по-щастлив?
Напускането на работата ми като адвокат.
Каква суперсила бихте избрали за себе си?
Летене... но с моя късмет вероятно веднага ще развия страх от височините.
Организирате парти. Кои трима автори бихте поканили?
Харпър Лий, Денис Лихейн и, ако мога, бих възкресил Ърнест Хемингуей.