Умберто Еко

Умберто Еко

Умберто Еко (1932–2016) е италиански писател, философ-семиотик, медиевист и медиен семиолог, най-известен със своите романи и есета. Роден е в Александрия през 1932 г. На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“. Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 млн. екземпляра.



История на легендарните земи и места
ТОП

59.00 лв.Без данък: 54.13 лв.

Средновековното мислене
ТОП

99.00 лв.Без данък: 90.83 лв.

Показани 1 от 2 | 2 (1 Страници)

Записване за бюлетин
При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.