„Сталинград” на Антъни Бийвър е една от онези книги, които не се четат, а се преживяват. Тя убожда сърцето и вика духа на ужаса, за да ни разкаже за събитие, което не можем просто да наречем битка. То е колосална човешка касапница, превърнала се в повратна точка на Втората световна война. То е рана, която дори времето не може да излекува напълно и спомен, който светът трябва да запише в графа „никога да не се повтаря”.
Антъни Бийвър, бивш офицер от британската армия и автор на няколко книги за войната, се наема да облече в думи един страховит военен сблъсък, да оцени сложността му и да ни срещне с участниците в него. От нахлуването на немската армия в съветските земи през 1941 г. до капитулацията й през 1943 г. От руския култ към снайпериста Василий Зайцев до очарованите от саможертвата германски войници. От жадните за величие тирани до пълното незачитане на загубените човешки животи, които наброяват повече от един милион. Един милион деформирани от болка лица и бомбардирани мечти.
Хитлер се вижда как полага свастика на съветската карта, но не взема предвид глада и изтощението, върлуващи из армията му по време на продължилото 200 дни сражение. Германия е победена от комбинация от фактори: необятността на руските територии, дължината на захранващите линии, калта, студът и най-вече – готовността на руснаците да се бият до смърт. И тук Антъни Бийвър не митологизира. Фанатичният героизъм и желязната дисциплина, продукт на съветската система, се оказват непобедими. Немалък фактор е и непоколебимостта на Сталин да екзекутира всеки свой войник, който направи опит да се предаде, да отстъпи назад или да откаже да застреля другарите си.
Германия се хваща в капана на илюзията за превъзходство, но това виждаме само ако погледнем картината отдалече. Тази книга отдава значение на детайлите – покритата с трупове земя около Сталинград, замръзналите посинели тела, жаргона на войниците, повсеместните зарази и тоталната дехуманизация. По време на подобна трагедия може само да се умира физически и духовно. В името на държавата.
„Сталинград” е книга с барутни страници и кървави букви. Книга за годините, в които Отвъдното се простира по течението на река Волга. Книга за жертвоприношение, което не може да бъде прежалено със свещи, молитви и покаяние. Книга за смърт, която трябва да живее в паметта ни. В името на историята.