Мозъкът, умът и тялото в лечението на травмата

Наричаме я травма. Онази безсрамница, която застрашава нашата емоционална и телесна цялост. Онази вещица, която запушва устата ни и се явява в кошмарите ни. Онази болка, която всеки ден ни ескортира до миналото – до мига, в който се е родила. А ние – вместо да проклинаме само този миг, проклинаме целия си живот, пълен с ярост, депресия, панически атаки, безсъние. Казвам „ние”, защото психическата травмата е един от най-неотложните проблеми на Запада и всички сме или потърпевши, или застрашени от нея.

За много хора войната започва у дома” казва Бесел ван дер Колк, за да уточни, че в книгата му „Тялото помни” не става дума само за ветерани от войните, жертви на катастрофи или неволни участници в инциденти. Съществуват милиони хора, които са били насилвани и потискани, отритвани или пренебрегвани от най-близките си в най-святото място – дома. И ако всички те се срамуват или не намират думи да разкажат за преживяното, то травмата заживява в телата им. Произтичащият от нея стрес започва бавно да вреди. Той може да бъде причина както за редица здравословни проблеми – от диабет, през сърдечно-съдови заболявания, до рак, но и за пълна социална алиенация. "Тялото помни" – дори когато ние не го правим.

Бесел ван дер Колк ни среща с много различни хора. Войникът Том, видял и извършил немислими жестокости във Виетнам. Малкият Джак, който влизал с взлом в домовете на съседите си само за да бъде забелязан. Мерилин, която не успява да различи сигурността от опасността, в следствие на сексуалните посегателства на собствения й баща. Мълчаливата, отмъстителна, импулсивна, безразсъдна и самонараняваща се Мария, преживяла физически и емоционален тормоз, и сменила над 20 приемни домове. Все хора, изпитващи себеомраза, недоверие и огромна болка. В „Тялото помни” Ван дер Колк събира тези случаи от практиката си и описва новооткритите пътища за лечение на травмата. Превръщането й в просто лош спомен е дълъг и нелесен процес, който включва обуздаване на емоциите на пациента, предписване на душевни антибиотици като спорт, медитация и йога, и задействане на естествените лековити свойства на мозъка, известни като невропластичност.

„Тялото помни” е история за свят, в който всеки осми човек е бил свидетел как майка му е била удряна, всеки четвърти е бил бит от родител, а при една от всеки три двойки е налице физическо насилие. Това е същият този свят, в който живеем, а насилниците и жертвите са онези, с които се разминаваме, с които общуваме и които се учим да обичаме. Насилниците и жертвите може и да сме самите ние.