Всяка книга е свят с безброй врати

1. Какво трябва да знае за Мария Кондакова любопитният читател?

Имам щастието да обичам работата си като преводач. Ценя сътрудничеството си с издателство „Изток-Запад“, защото това е процес, чрез който до читателите достигат книги с висока литературна и интелектуална стойност. 

2. Превеждали сте „Шекспировската трагедия“, „Възход и падение на Третия райх“, „Хитлер“, „SPQR: История на Древен Рим“ и още много други заглавия. Къде срещнахте най-голямо предизвикателство?

Най-голямото предизвикателство е винаги в началото. Всеки автор има свой стил и особености на изказа; не само в тематично, но и в езиково отношение всяка книга е свят, който трябва да опозная, за да се уверя, че го разбирам добре. Често превеждам историческа литература – това е предпочитаната от мен област – и работата по текста е невъзможна, без да се потопя в описвания период, да вникна в присъщите му реалии.

3. Коя е първата книга, която преведохте?

Започнах с една доста трудна книга за икономическото развитие на балканските държави в края на XVIII – началото на XIX в. По-добре си спомням обаче втората – „Леонардо да Винчи. Полетите на мисълта“ от Чарлс Никъл. Тя беше тази, която ме „спечели за професията“.

4. Какво превеждате в момента?

„Втората световна война“ от Антъни Бийвър. Мои са преводите и на две други негови книги, издадени от „Изток-Запад“ – „Сталинград“ и „Битката за Испания“.

5. Какво ви вдъхнови да изберете работата като преводач?

Съвсем накратко – редкият шанс да съчетавам разумното и полезното с вълнуващото и приятното.

6. Какво задължително присъства в арсенала на добрия преводач?

Отлична езикова култура. Добросъвестност. Търпение. Може би зрънце талант. Готовността да правиш всичко по силите си с мисълта, че най-голямото признание обикновено е читателят да не те забележи.

7. Как изглежда един ваш работен ден?

В обичайния случай – първо кафе, разбира се, и после работа върху книга или други по-малки преводи, прекъсвана от време на време за хапване и някои странични задачи. След това идва време за почивка. Хубавото е, че организирам времето си напълно самостоятелно и сама си определям „нормата“ за деня.

8. Какво обичате да четете?

Нямам определено предпочитание. Попадала съм на забележително добри произведения в жанрове, които се смятат за „несериозни“, както и на твърде слаби четива в „сериозни“ жанрове. Имам слабост към руски автори като Достоевски, Булгаков и Платонов, но чета и фантастика например, и криминални романи.

9. А остава ли ви време за четене на книги по ваш избор, или по-голямата част от прочетената литература е свързана с настоящата ви работа?

За щастие, работата ми е такава, че постоянно ме насочва към нови интересни заглавия. Всяка книга е свят с безброй врати и портали към други интригуващи светове. Като преводач мога най-малкото да надникна през тях, а понякога – да вляза и да ги изследвам като читател.

10. Как ще довършите изречението: „Четенето ще спаси света, защото...“

В какво друго да търсим спасение освен в натрупаните от човечеството богатства на духа? Четенето е връзката на отделния човешки живот с това богатство, краткият път към всичко, за което един живот не стига.