Преводът като откривателство

1. Какво трябва да знае любопитният читател за Огняна Иванова?

Например че не съм „съгласна буква“. Превела съм над сто заглавия и само няколко са по искане на издатели. Открай време аз избирам какво да превеждам и някои известни писатели са се появили за пръв път у нас в мой превод. За мен преводът не е „поръчка“, а книгата, макар да се продава, не е „продукт“, тя е елемент от сферата на духовното.  Пътните знаци на живота ми са книгите – от любимите в детството „Витязът Янош“, „Островът на съкровищата“ и книгите на Александър Грин до апокалиптичната „Брегът на москитите“ на Пол Теру и мъдрата „Любов и изгнание“ на Айзак Сингър, прозрял толкова отрано същността и на фашизма, и на комунизма. Привлекателното в преводите е откривателството: не само на автори и книги, а и при разчитането на текст. Понякога, за да уточня един израз и да съм сигурна, че го тълкувам правилно, чета по десет статии или преглеждам няколко книги по дадената тема.

2. Наскоро преведохте „Квадратурата на кръга“ – сборник с разкази на О.Хенри. Какви бяха предизвикателствата пред превода им?

Много е изненадващо, но О.Хенри е труден автор. Лексиката му е пълна с рядко употребявани думи – ровил се е в речници, за да направи изказа си по-необикновен. Положих повече от обичайните усилия да изяснявам точния смисъл. Освен това специално се постарах да включа най-вече непревеждани разкази, за което два пъти изчетох дванайсет негови сборника.

3. Кой е любимият ви разказ от сборника?

Трудно ми е да кажа. Всички разкази в сборника са ми деца. Във всеки разказ може да се намери нещо необикновено, привлекателно и продължаващо да вълнува и толкова много години след написването му.

4. Кой е най-трудният превод, който сте правили?

Много са „най-трудните“ преводи, които съм правила, всеки – с особеностите си. Голямо предизвикателство за мен преди години беше да направя първия пълен превод на „Живота и приключенията на Робинзон Крузо“ от английски; дотогава беше публикуван само преразказът на Корней Чуковски в превод от руски. 

5. Кое произведение не бихте искали да превеждате и защо?

Комерсиални заглавия. Книги, в които под формата на политическа коректност и свобода на словото се оправдава липсата на търпимост или манипулирането на хората.

6. Освен преводач вие сте и съставител на много сборници с приказки и разкази. За коя книга подборът беше най-голямо предизвикателство?

За коя ли не беше? Работя по тези книги в захлас. Отнема ми много време за проучване и подбор, но преживяването си струва. Имам готови сборници с индиански, ескимоски – сега наричани „инуитски“ – приказки и легенди, корейски, китайски и виетнамски предания, записани от английски и американски фолклористи, африкански приказки, легенди от Нова Зеландия, Самоа, Хаваите и Австралия – изключително интересни текстове, които не са познати в България. Поначало определението „приказка“ е европейско явление, световните приказки са митовете и легендите.

7. Как изглежда един ваш работен ден?

На малко хора би се харесал; за мене обаче не е труд, а удоволствие.  Започвам да работя около 7 сутринта, превеждам, проучвам, пиша. По обед си правя почивка от час-час и половина, после отново работя до 6–7 часа.

8. В друго свое интервю казвате, че не тръгвате на път без книга, а в света на коя книга бихте искали да пътешествате?

За дълго пътешествие – дебела книга. В света на Библията, да речем, защото предполага четене, размисъл и препрочитане и има текстове от различни жанрове – голямо богатство.

9. Какво обичате да четете?

Поезия и митология. Ненапразно съставих книги с моето виждане на Били Колинс и Уолт Уитман, както и интересен сборник със стихове на Чарлс Буковски, засега – неиздаден.

10. Как ще довършите изречението: „Четенето ще спаси света, защото...“?

Не бих могла да го довърша. По-добре да цитирам американския поет Джойс Килмър (1886–1918), който казва: „Глупаци като мене пишат стихове, ала дърво създава само Господ.“