Четенето ще спаси света

Преводачите са тихите посланици на печатното слово. Нерядко лошият превод на някое произведение може да откаже дори запален читател да довърши иначе интересна и ценна книга. Затова пък добрият превод може да спечели читателя завинаги.

В следващите няколко седмици ще ви представим личностите, които стоят зад преводите на някои от най-обичаните творби, публикувани от издателство „Изток-Запад“. 

Днес ви представяме Аглика Маркова. 

1. Какво трябва да знае за Аглика Маркова любопитният читател?

Че съм щастлива, когато превеждам ценен текст. Може да се мъча над някой пасаж дни наред, може да не съм сигурна, че съм права в тълкуването, може да си скубя косите от притеснение или досада, но НЕ МОЖЕ да изживявам всичко това, без да изпитвам особеното чувство на задоволство, познато по един или друг повод на всеки преводач. Иначе: дипломирах се – както повечето свои колеги - в специалността „Английска филология” (както беше навремето) в СУ „Св. Климент Охридски”. Имам късмета и щастието да съм превела повече от 60 произведения на художествената литература от автори като Ивлин Уо, Джон Голзуърди, Кърт Вонегът, Дж. М. Кутси, В. С. Найпол, Алън Бенет, Антъни Бърджес, Иван Селени, сър Базил Лидъл-Харт, а най-новият ми превод, повод за нашия сегашен разговор, е малко познатото у нас произведение на Марк Твен, „Лични спомени за Жана д’Арк”. Както казах в едно неотдавнашно телевизионно интервю, благодарна съм на издателство „Изток-Запад”, че ми доставиха удоволствието да се трудя над превода на това произведение.

2. Марк Твен счита това произведение за най-добрата си творба. Какво е вашето мнение за нея?

Не знам дали е най-добрата му творба, защото и аз като повечето български читатели съм отраснала с Том Сойер и Хък Фин – двама любими другари, на които ще съм вярна до живот. Но във всеки случай е творба, свидетелстваща за авторова позиция, писателска ерудиция и чисто човешка лирична любов. Което косвено предпоставя отговора ми на третия Ваш въпрос:

3. До момента пълното издание не е превеждано на български език.Какви бяха предизвикателствата при превода на тази книга?

Големи. Не само се наложи да прочета подробности от историята  на Стогодишната война (защото, честно казано, за мен тя се изчерпваше с репликата на Хенри V от едноименната Шекспирова пиеса: „No King of England, if not King of France.”), но и да препрочета съответните епизоди от историята на двете държави. Което попълни познанията ми, разбира се, за това мога да бъда само благодарна, а го споменавам изрично, за да обясня преценката си за ерудицията на Марк Твен. Много съм благодарна на отец Божидар Маринов, с когото се съветвах за езиковия регистър, чието използване при обсъжданите в романа верски проблеми е задължително. И най-вече се стараех да намеря правилното от гледна точка на българския език съотношение между изискания слог и простонародния изказ. И още нещо: лиричната, донейде сантиментална подплата на езика на места се обезсилва напълно съзнателно от присъщото на Марк Твен чувство за сочeн и прям хумор. Предаването на тази характерна черта на писателския стил също беше трудно. 

4. За вас като читател и преводач какво послание носи „Лични спомени за Жана д’Арк”?

Достатъчно е да си призная, че многократно и без всякаква преструвка се разплаквах при проницателните описания на начина, по който функционира цялата институция на организирана подлост, всъщност унищожила младата девойка.

5. Превеждали сте много модерни класици като Е. М. Форстър, Ивлин Уо, Кърт Вонегът. В работата по чия творба срещнахте най-много трудности?

Ивлин Уо е ноторно известен със затрудненията, които създава на преводачите си, все едно на какъв език се превеждат произведенията му. Но не бих могла да кажа, че той – или някой друг от авторите – ме е затруднил най-много. Всеки писател е труден за превод в един или друг аспект, това прави работата ни толкова тежка и толкова сладка.

6. На вас дължим и блестящия превод на книги като „Германските генерали говорят“, „Ендърби отвътре“. Как успявате да превеждате книги толкова различни като тематика и стилистика?

Може би защото потъвам в съответния текст, абстрахирайки се от всичко, предшестващо работата ми по настоящата книга?

7. Какви са отличителните черти на добрия превод?

Трудно ми е да отговоря изчерпателно. Не съм съгласна с афоризма, че преводът е като жената – ако е верен, не е хубав, ако е хубав, не е верен. Във всеки случай преводът трябва да отговаря на времето, в което е писан оригиналът, и по стил, и по изразни средства, и по език, и по дух. Лесно се формулира, трудно се постига. 

8. Как изглежда един ваш работен ден?

Не мога да твърдя, че ставам сутрин, превеждам еди колко си часа и пр. Аз съм дисциплиниран работник, защото цял живот във всекидневната си работа съм се надпреварвала с времето; текстът на едно художествено произведение обаче е капризен работодател и понякога оставям дадена страница или страници да „узреят”, докато премина по-нататък в текста.

9. Какво обичате да четете?

Документалистика. Сега чета нещо малко известно и извънредно интересно за мен: издадените в два солидни тома всекидневни записки на един свещеник от гр. Сандански, отец Ангел Столинчев; те са ценен документ за битието ни между 50-те и 70-те години на миналия век.

10. Как ще довършите изречението: „Четенето ще спаси света, защото...“

Пазя се от такива обобщения, но бих казала, че четенето ще спаси индивидуалността ни, а оттам – и битието ни, а оттам – и света. Благодаря ви, че се обърнахте към мен.