Андрей Платонов

Андрей Платонович Климентов (1899-1951) е съветски писател на произведения в жанра съвременен роман. Пише под псевдонима Андрей Платонов.

Андрей Платонович Климентов е роден на 28 август 1899 г. във Воронеж, Руска империя, в семейство на шлосер. Завършва основно образование и на 15 г. оставя учението и започва да работи като общ работник в застрахователна компания, частно имение, в завод, а в периода 1915-1918 г. в работилница за воденични камъни. През 1918 г. започва да учи електротехника във Техническото ж.п. училище във Воронеж, което завършва чак през 1921 г.

Приема болшевишката революция с ентусиазъм, става член на революционния комитет, пише в списание „Железный путь“ и участва в гражданската война първо като военен кореспондент, после като помощник машинист и като войник от специалния отряд.

От 1919 г. публикува собствени стихове и очерци в различни вестници. През 1922 г. е издадена първата му стихосбирка „Синята дълбина“.

В периода 1927-1930 г. създава най-добрите си произведения „Изкопът“ и „Чевенгур“. „Изкопът“е антиутопична социална притча, философска гротеска и сурова сатира на Съветския съюз по времето на първата „петилетка“. „Чевенгур“ е утопичен социално-философски роман за развитието на СССР, единственият му изцяло завършен. Иновативни като дух и съдържание те отразяват утопичния дух на строителството на новото комунистическо общество. Те са публикувани едва през 80-те години.

През 30-те пише литературна критикa – печата много статии: за Горки, Николай Островски, Юрий Кримов, Чапек, Алдингтън, Хемингуей, Пушкин и др, и по същото време пише пиеси за Централния детски театър.

След публикуването на повестта му „Впрок“ през 1931 г. получава неодобрение лично от Сталин и оттогава започват репресии над творчеството му.

През 1934 г. участва в колективна литературна обиколка на Централна Азия, от която се вдъхновява за разказа си „Такир“, но това отново му носи политическа критика. В следващите години издава разказите „Фро“, „Безсмъртие“, „Третият син“, и др. и повестта „Река Потудан“.

През 1938 г. за хулиганство е арестуван и осъден синът му, който е освободен от затвора през 1940 г. вече неизлечимо болен от туберколоза. Грижейки се за него самият той се заразява.

По време на Великата отечествена война работи като военен кореспондент на вестник „Красная Звезда“. През 1946 г. е освободен от работа заради заболяването си.

Андрей Платонов умира от туберкулоза на 5 януари 1951 г. в Москва, СССР.