Преводът е като запознанство

1. Какво трябва да знае любопитният читател за Елена Филипова?

Че се старае да си върши добре работата и прави каквото може, та да не се връща читателят по средата на книгата към заглавната страница, за да види „а, бе, кой мърляч го е превеждал това“. Не само с преводачеството, с много професии е така – обръщаме внимание на човека, когато сгафи. И го запомняме. Затова аз винаги съм малко раздвоена по въпроса дали искам читателите да ме знаят.

2. Превеждали сте много разнообразна по тематика литература – от „Еврото“ на Стиглиц, „По-добрите ангели на нашата природа“ на Пинкър до „Какво би станало, ако“ и „Към психология на Битието“.  Какво остава в съзнанието ви от тези толкова различни книги, когато приключите с превода им?

Някакво общо усещане, като след запознанство с нов човек. Имате някакви впечатления от него, но рядко можете да ги обобщите с една дума. Понякога си отнасям и някои интересни мисли или наблюдения.

3. През 2014 г. получавате от Съюза на преводачите наградата за ярки постижения за книгата „След Вавилон – аспекти на езика на превода“. Това ли е най-сложният превод, който сте правили?

Да, определено. Тогава бях много амбицирана от девет кладенеца вода да донеса, ако трябва, но да го измайсторя на ниво. Кладенците се оказаха повече, но пък търчането между тях беше увлекателно занимание. И полезно за преводаческата ми форма.

4. До каква степен преводачът е свободен в интерпретацията на авторовия текст?

Не знам. Ще ми се да кажа, че на преводача не му е работа да интерпретира авторовия текст, а да го разбере и предаде възможно най-вярно, но разбира се, това разбиране е вече интерпретация, а начинът на предаване пък залага в текста едни или други подмолни внушения. Може би е добре преводачът да има съзнание за различните възможни интерпретации на текста, за да може да подбере онази, която най-плътно съответства на контекста на автора и на контекста на читателя. От което май излиза, че не е много свободен. Не знам.

5. Кои са качествата, които трябва да притежава добрият преводач?

Смирение – готовност да загърби собственото си его, за да вникне в нечий чужд свят и да го превърне в наш. Ясно е, че трябва да познава чуждия език, но не по-малко важно е да познава езика, на който превежда (по предпоставка – родния). А в него трябва да е малко като джуджето Дългоноско, което в продължение на седем седемдневни седмици можело да готви по седем пъти на ден седем различни ястия – горе-долу толкова изказа на едно и също нещо трябва да познава добрият преводач, за да може да подбира всеки път най-подходящия.

6. Какво е мнението ви за т.нар. развлекателна литература?

Дружелюбно. Аз не смятам, че човек е само възвишен дух, който трябва по цял ден да се рее из селенията на чистата мисъл и високата художественост. Малко по-лесносмилаемо развлечение е в реда на нещата. Между другото, много от тачената днес класика е била развлекателна литература по времето, когато е била създадена.

Хубаво е човек да може да се движи из целия литературен регистър и да не го орязва нито отгоре, нито отдолу. Не е зле също никоя от частите му да не си въобразява, че е целият регистър.

7. Как изглежда един ваш работен ден?

Моят работен ден още се опитва да разбере как изглежда, защото все се променя с времето в търсене на оптималната си форма. Общо взето, ми се налага да се строявам сама като Пипи Дългото чорапче. Горе-долу с нейната успеваемост.

8. Какво обичате да четете? 

Вкусовете ми са се променяли с времето, естествено. Напоследък чета предимно научно-популярна литература и донякъде история. С удоволствие чета хумористични и сатирични произведения.

9. Как като читател се ориентирате в морето от нови заглавия? 

През последните години съм развила навика да преглеждам цитираната литература в края на книгите, които чета или превеждам, а тъй като по стечение на обстоятелствата чета и превеждам доста нови книги, те ме препращат към други такива. Хвърлям по едно око и на рецензиите в някои научно-популярни списания и на сайтовете на определени научни институции и утвърдени световни медии. Авторите, които чета, често цитират други автори, понякога ги хвалят, по-често спорят с тях и така естествено ме прехвърлят по-нататък.

10. Как ще довършите изречението: „Четенето ще спаси света, защото...“

Аз не съм много сигурна, че четенето ще спаси света, макар да ми се ще да е така, но заради търсената поанта бих казала, че четенето ще спаси света, защото колкото повече книги си прочел, толкова повече разбираш, няма една-единствена книга, която да съдържа цялата истина за света.