„Генът“ - Приказка за най-важната научна сага в историята

Историята на гена започва през втората половина на XIX в. с Грегор Мендел – ужасен свещеник, но способен градинар в неизвестно августинско абатство в Моравия. Обсебен от граха, който отглежда, той забелязва как определени особености като текстура, цвят и височина се предават и се повтарят в следващата реколта. Това е първият сблъсък с идеята за „единица наследственост“. Почти по същото време Дарвин развива теорията за еволюцията и трансформацията на видовете. През 1905 г. Уилям Бейтсън, английски биолог и последовател на тези взаимосвързани идеи, провижда в бъдещето и казва: „Едно нещо е сигурно. Науката за наследствеността скоро ще придобие огромна сила, а в някои страни тази сила ще бъде приложена за контролиране на състава на нацията.“

Скоро думите му биват потвърдени. Първият Международен конгрес по евгеника се провежда през 1912 г. Евгениката е набор от концепции и практики, целящи подобрението на генетичните качества на група хора. Именно тогава, преди 115 години, е родено дете на име „арогантност“, захранено с оскъдни и крайно недостатъчни знания. То пораства и създава къщите за привилегировани в Америка и концлагерите в Европа. За съжаление, нашите интелектуални предшественици не са били на прав път – не генетичната чистота е тази, която нашето ДНК е предназначено да запази, а генетичното разнообразие – единствената застраховка срещу непредсказуемото бъдеще.

Днес, 100 години по-късно, идеята за ген не е само теоретична абстракция, а работеща молекулярна машина с огромен потенциал. Генетични модификации на човешки ембриони вече се случват. Новите технологии са в състояние да променят реакциите на организма ни към стотици наследствени заболявания, могат да влияят върху съдбата и идентичността на децата ни. В този смисъл най-интересното събитие в областта на генетиката е пред нас – може би много по-близо, отколкото си мислим.

С новата си книга „Генът“ Сидхарт Мукхърджи (автор на „Императорът на всички болести“) е направил една възхитителна услуга на читателите, като е превърнал най-важната научна сага в историята в приказка, която може би е по-добре да не знаем. В нея е преплел и историята на собственото си семейство, преследвано от психични заболявания поколения наред. Дал е отговори на въпросите какво ще се случи с човечеството, ако се научим да разчитаме и да манипулираме собствената си генетична информация, и какви възможности и опасности крие разгадаването на Кода на кодовете – човешкия геном.

Човешките същества в крайна сметка не са нищо друго освен преносители – пътища – за гените. Те ни яздят до грохване като състезателни коне от поколение на поколение. Гените не се замислят що е добро или зло. Тях не ги е грижа дали сме щастливи, или нещастни. За тях ние сме само средство за целта. Те мислят единствено кое е от най-голяма полза за тях.

Харуки Мураками, „1Q84“