Всички можем да станем гении

Всички можем да станем гении. Проблемът не се крие в капацитета ни, а в нашата дефиниция на понятието „гений“, която по същество е твърде повърхностна – казва Идрис Аберкан.

В новата си книга „Освободи своя мозък“ Аберкан търси път през затлачения ни с несъществена информация, остарели разбирания и устойчиви предразсъдъци и манипулации мозък, така че да го използваме по най-добрия начин. 

А ние най-арогантно се появяваме като разумни същества през неолита, тоест преди единайсет хиляди години, което е прашинка в цялата история на нервната система, и правим всичко възможно да задръстим тази изумително специализирана система с безполезни, дори вредни догми, склерозирали практики и умствена закостенялост... Оттук е възникнала и пагубната убеденост, че щом един компютър може да извършва милиарди аритметични действия в секунда, значи той е „по-напреднал“ от нашите нерви.

Една от основните причини мозъкът ни да е толкова претъпкан с информация е образователната ни система. За относително кратък период от време трябва да наблъскаме в главите си трудно смилаеми знания от най-разнообразни научни дисциплини. 

В световен мащаб все повече се говори за неефективността на образователната система и неспособността й да научи децата как да се справят с предизвикателствата на утрешния ден. Редица са примерите за успешни личности, превърнали се в лидери в своята област, без да са завършили университет или дори гимназия. 

Провалих се на изпитите. Но имам приятел, който си взе успешно всички изпити в „Харвард“. Сега той е инженер в „Майкрософт“. А аз основах „Майкрософт“.

Бил Гейтс 

Животът, основан на оценки – казва авторът, – спрямо истинския живот е това, което е дървеният кон спрямо истинския.

Но ако не образованието ни помага да реализираме пълния си потенциал и да подобрим паметта си, то какво тогава?

Аберкан е специалист по когнитивни невронауки и икономика на знанието, с докторати по международни отношения и дипломация, по обща и сравнителна литература и по управление и икономика на знанието. Той се обляга на някои от най-новите открития в областта на когнитивната и социалната психология, невронауките и новите технологии. Той е човекът, който въвежда термина невроергономия.

Невроергономията е изкуството за правилното използване на човешкия мозък... Ние можем да разпределяме различно и по-ефективно в нашия мозък тежестта на знанието, информацията и опита си. Ако успеем да го направим, резултатът ще бъде впечатляващ и ще разтърси цялото ни същество.

Никое ново знание не е трудно за усвояване, ако знаете как да подходите към него: 

„Измислете си история.“ 

Методът „субект-действие-обект“ (СДО) се основава на същия принцип. Например, ако се налага да запаметите кода 24П1551В1375, достатъчно е да запомните едно изречение:

„Джак Бауър пие голяма бутилка пастис в Марсилия с един французин“:

• Джак Бауър е герой от телевизионния сериал „24“;

• глаголната форма „пие“ започва с П;

• съдържанието на голяма бутилка пастис е 1,5 литра;

• най-известната марка марсилски пастис е Пастис 51;

• В обозначава В;

• Марсилия е в 13-и департамент;

• Париж е в 75-и департамент.

„Мозъкът обича преките пътища, автоматичното мислене, и когато трябва да избира между простотата и истината, най-често избира простотата.“

Тъй като мозъкът е привърженик на минималното усилие, повечето хора дори не се опитват да разширят съзнанието си – което е неизчерпаем източник на беди за човечеството. Според Аберкан, колкото по-затворен в собствените сфери на интереси е умът ни, толкова по-неспособен е дори да се доближи до осмислянето на пълния мащаб. 

„Заложете на игрите.“

Все повече проучвания показват, че чрез играта човек усвоява по-бързо и лесно ново знание и умение и че колкото по-сложна е дисциплината, в която се упражняваме, толкова по-силен трябва да е игровият момент. 

Мнозина може би биха се възмутили, но в много отношения видеоигрите се оказват изключително ценен помощник за развиване на нови умения. Ето и някои от съветите на Аберкан:

Съвет 1: Включвайте се конструктивно, но ненатрапчиво при избора на игри от децата ви. Както съществува джънк фуд, има игри, които са повече или по-малко хранителни за мозъка. 

Съвет 2: Играйте с децата си. Това ще помогне много за прекъсване на играта: Когато „вождът на племето“ стане и обяви: „Спираме!“, за децата е много по-лесно да спрат да играят едновременно с него.

Съвет 3: Станете сомелиер на видеоигрите. Не можете да попречите на децата си да слушат, четат или гледат произведения от среден клас, но вече сте ги запознали с шедьоврите в киното. Разликата е, че децата ви могат да ви научат на повече неща за игрите, отколкото вие – тях. 

Съвет 4: Създайте си „ваучери“ за видеоигра. Експертът Джейн Макгонигал прекрасно е разбрала къде се корени проблемът на съвременното училище: то е скучно, а видеоигрите са стимулиращи. Ако имаше начин училището да се превърне в игра, равновесието щеше да се възстанови. 

Съвет 5: Разнообразете „хранителния режим“ с повече видеоигри в менюто. Мозъкът е като храносмилателната система, разцъфва при разнообразна стимулация и страда при еднообразие (оттук и мъчителното понасяне на училището...).