Как да разберете дали сте наследили емоционална травма?

Миналото никога не умира. То дори не е минало.

Уилям Фокнър

Едно от най-сериозните препятствия пред преодоляването на душевна травма е това, че нейният първоизточник често остава скрит. А без контекст, който да ни покаже как да разтълкуваме чувствата си, ние често не знаем какво да предприемем. Има обаче начини да открием корена на травмата, за да спрем несъзнателно да преповтаряме миналото.

Това смята Марк Уолин, личен и групов терапевт с повече от 20 години опит, един от пионерите в областта на наследствената травма и автор на книгата „Не всичко започва от теб“.

Предлагаме ви една от статиите в блога на Марк Уолин на тема:

Как да разберете дали сте наследили емоционална травма и как да прекъснете вредния модел?

С появата на новите открития в епигенетиката много от нас си задават важни въпроси като: Какво всъщност наследяват децата ми? Възможно ли е емоционалният ми багаж, недовършените дела, с които не се справям, да се предадат на тях? Може ли по този начин да ги нараня, без да знам? 

За да си отговорим изчерпателно, трябва да погледнем към науката. Най-новото изследване в епигенетиката показва, че всички ние можем да наследим генетични промени от травми, които нашите родители, баби и дядовци са преживели. Това става по следния начин: когато възникне травма, в телата ни се осъществява физиологична промяна, за да се справим по-ефективно със стреса. След това тази промяна може да бъде предадена на нашите деца и внуци, биологично подготвяйки ги да се справят с подобна травма. Това може да е нещо хубаво, освен ако наследените промени не създават още повече стрес. Например ако нашите баби и дядовци са били травмирани от това, че живеят в разкъсвана от война страна с избухващи експлозии, избити хора, грохот от стрелба наблизо, те биха могли да ни предадат умения за оцеляване – изключителна бдителност, бързи рефлекси при силни шумове и други подобни защитни реакции. Този набор от умения би бил от полза, ако и ние живеем във време на война. Но в безопасна среда, където те не са полезни, постоянната свръхбдителност може да създаде хаос в нашите тела. 

Ето и лошите новини: болката на нашите родители, баби и дядовци – техните страхове, гняв, мъка, затваряне в себе си – може неволно да стане наше наследство, което и ние да предадем на децата си. 

Малко от нас осъзнават връзката между собствените ни проблеми – необяснимия ни страх, безпокойство и депресия – и това, което се е случило с нашите предци. Вместо това вярваме, че ние сме източникът на проблема, че нещо в нас трябва се е объркало, за да се чувстваме така. А какво по-болезнено от това да видим нашите деца да страдат, и да знаем, че те продължават да изпитват наследствената болка, която ние не сме преработили? 

Има ли добри новини? Абсолютно. Съществуват мерки, които можем да предприемем, за да прекъснем цикъла. 

Ето кратък списък с неща, които можете да направите: 

1. Излекувайте собствената си болка

Изгладете отношенията с родителите си, както и с другия родител на детето ви. Когато открием, че поведението на някого е проблемно, е полезно да разгледаме травматичните събития в семейната му история. Не забравяйте, че част от болката може да премине в следващото поколение – а поради своята невинност и лоялност децата са лесни мишени. Те могат несъзнателно да носят неразрешеното между родителите и да го отразяват в собствените си взаимоотношения. Или (както разбираме от епигенетиката) да го преживяват отново. 

2. Разклатете родословното дърво и вижте какво пада 

Какви семейни тайни са останали скрити? Какви истории не са били разказани? Какви травми така и не са били излекувани напълно? Може да е важно да знаем тези неща, особено ако несъзнателно преживяваме елементи от травми, които не ни принадлежат. 

3. Кажете на децата си какво знаете за травмите във вашето семейство 

Разкажете им за ужасните неща, които са ви се случвали, и каквото знаете за животите на вашите родители, баби и дядовци. Децата може да са неволни получатели на болезнени чувства от миналото. Когато им кажете какви трагедии тлеят в семейната история, това може да им донесе голямо облекчение. 

Веднъж работих с човек, който несъзнателно се опитваше да изкупи убийство, извършено от дядо му. Клиентът ми се беше опитал да се самоубие три пъти. Оказвайки се още жив след третия опит, той потърси помощ. Когато установихме, че се опитва да плати крайната цена за престъпление, което не е извършил, той се обърна към мен с въпроса: „Не трябва да умирам? Искаш да кажеш, че не аз трябва да умра?“ 

Открих, че ако пренебрегнем миналото, то може да се върне, за да ни преследва. Когато го изследваме, това ни позволява да не го повтаряме. Можем да прекъснем цикъла на страдание, така че нашите деца да се освободят от необходимостта да живеят нашата болка.