Книгата е спасителна лодка
Преводачите са тихите посланици на книгата. Нерядко лошият превод може да откаже дори запален читател да довърши интересна книга. Затова в следващите няколко седмици ще ви представим личностите, които стоят зад преводите на някои от най-обичаните творби, издадени от издателство „Изток-Запад“.
Днес ви представяме Светла Христова.
1. Какво трябва да знае любопитният читател за Светла Христова?
Че винаги се старая да предам и на него удоволствието, с което разплитам и изплитам отново текста. За онези, които се интересуват, ще кажа, че съм завършила „Английска филология“ с втора специалност „Испански език и литература“. Превеждам и от двата езика. Сред произведенията, които съм превела, са някои творби на Едгар Алан По, А. Конан Дойл, Борхес, Феликс Палма, Виктор дел Арбол, Хюстън Смит, Джоузеф Камбъл и други. Може би за някои ще е любопитно да узнаят, че първата ми страст е рисуването и се възприемам по-скоро като художник въпреки успехите ми като преводач. Имам около двайсет участия в самостоятелни и общи изложби. Смятам, че двете ми занимания, макар и твърде разнородни, по някакъв начин се допълват.
2. През 2017 г. печелите Наградата за ярки постижения за превода на „Живи рани“ от Виктор дел Арбол. Какво в книгата ви направи най-силно впечатление?
Романът ме привлече със сложната си структура, в която се преплитат съдбите на множество герои, чиито човешки слабости, грехове и пороци са майсторски представени не в черно-бели краски, а със симпатия и разбиране. Сюжетът изобилства с изненадващи обрати, жертвите стават палачи и обратно. Като бивш служител в каталонската полиция Арбол е склонен да показва тъмната страна на живота (с което се нарежда до писатели като Стиг Ларшон например), но насилието в книгата не е самоцелно; то е в служба на фабулата и помага на автора да развие темата за страданието, отговорността, възмездието и изкуплението. Надявам се, че българските читатели ще имат възможност да се срещнат отново с творчеството на този писател, който се радва на успех и признание в родината си и други страни.
3. В момента превеждате последната творба на Карлос Руис Сафон – „Градът на мъглата“. Към какво приключение ни води този път Сафон?
Тази творба се публикува посмъртно след ненавременната кончина на писателя и с нея испанските му издатели отдават почит към паметта му. Тук ще видим Сафон в донякъде нова светлина – като майстор на по-кратки форми, защото книгата е сборник от разкази, замислен като своеобразен реверанс към неговите читатели, проследили цялата сага за гробището на забравените книги. Разказите допълват с нови и неизвестни подробности литературния свят на автора. В същото време читателите ще могат да се потопят отново в тайнствената атмосфера, характерна за предишните му произведения, и ще срещнат някои познати теми и мотиви.
4. С какви предизвикателства се сблъсквате при превода на книгата?
Всяка книга е предизвикателство за преводача. Когато превеждаш текст на автор, чийто стил познаваш добре, предизвикателството е да не се поддаваш на инерцията на познатото, да подхождаш към текста творчески и с неотклонно внимание към детайла.
5. Вие сте превеждали тетралогията „Гробището на забравените книги“ и много други творби на Сафон. Каква следа остави у вас като читател?
Превела съм цялото творчество на Сафон – тетралогията и още четири романа, предназначени за по-млада аудитория. Оказва се, че немалка част от живота ми – от 2006 г. досега – е преминала под знака на неговите книги. Докато работех над тетралогията, не ме напускаше мисълта, че с „Гробището на забравените книги“ Сафон е постигнал нещо, което преди него са постигнали Маркес с митичното Макондо и Фокнър с легендарната околия Йокнапатофа – придал е пълнокръвна реалност на едно измислено място. С това съвсем не се опитвам да правя паралели между него и тези автори, просто посочвам умението на Сафон да вдъхва живот на сътворената от него литературна вселена. Радвам се, че с последната му книга читателите ще имат възможност да поживеят още малко в неговата Барселона.
6. Освен преводач вие сте и илюстратор. Коя от преведените от вас книги бихте искали да илюстрирате?
Мисля, че четирите ранни романа на Сафон, обединени под етикета „юношеска литература” („Принцът на мъглата”, „Среднощният дворец”, „Септемврийски светлини” и „Марина”) предоставят благодатен материал за илюстрация с характерния си готически стил, който откриваме и в по-късните творби на автора.
7. Кой е най-трудният превод, който сте правили, и защо?
Не съм се замисляла много по този въпрос. По принцип дори привидно лесен текст може да крие някакви подводни камъни. Ако трябва все пак да дам отговор, вероятно бих посочила „Сянката на вятъра”. Това беше първата ми среща със Сафон и затрудненията идваха от обстоятелството, че още не бях навлязла в стила на автора и в свойствените му изразни средства.
8. Как изглежда един ваш работен ден?
Не залягам над текста в ранни зори, тип „сова” съм. Работният ми ден започва сравнително късно и може да продължи до среднощ. Понякога ставам през нощта, за да запиша някое сполучливо хрумване, споходило ме във връзка с труден израз, над който съм умувала дълго време.
9. Какво обичате да четете?
Предимно белетристика и трудове по митология, религия, психология. Не се отнасям високомерно и към тъй наречената развлекателна литература, особено към добрите криминални романи.
10. Как ще довършите изречението: „Четенето ще спаси света, защото...“?
„…в океана на незнанието подходящата книга е спасителна лодка.“