Между небето и Лу: под звуците на саксофон и режисурата на Федерико Фелини

„Между небето и Лу” не е книга, а ферибот, който тръгва веднага след като излезеш от книжарницата и разтвориш първите страници. Котвата се вдига, двигателят се включва, слънцето те заслепява и отпътуваш за френския остров Гроа. Поканен си на погребението на Лу. Не я познаваш, не е нужно да плачеш, да се сбогуваш и да се правиш на тъжен, а напротив – трябва да си щастлив, защото още не знаеш, но Лу ще заживее в теб. С всичките си несполучливи сладкиши, хапливи шеги и с цялата си омайваща обич.

На гроба на Лу срещаш съпруга й Жо и двете им деца – Сириан и Сара. Те са вече пораснали. Сириан има свои деца, от които се отдалечава с всяко следващо слагане на вратовръзката. Сара има успешна кариера, но страда от нелечимо заболяване, което я държи в инвалиден стол. Лу е спойката между тях и човекът, чиято единствена цел е щастието им. Отивайки си преждевременно от острова, без да я е постигнала, тя завещава трудна задача на кардиолога Жо – да направи животоспасяваща операция на собственото си семейство. Само тогава ще може да прочете последното й писмо.

А на какво е готов един мъж в името на голямата любов? Само да се засмее още веднъж на шегите й? Да чуе пак в мислите си гласа й? На всичко. Жо се превръща в детектив и се вмъква през задната врата в живота на децата си. Запознава се с любовниците им и приятелите им, с добродетелите и пороците им, за да намери хармонията им и да им я върне. На помощ се притичват малката му внучка Пом, която кара увехналите цветя в душата му да цъфтят отново и приятелите му от групата на седмаците, които гонят с наздравици черните му мисли.

Под звуците на саксофон и под режисурата на Федерико Фелини минава това вълнуващо пътешествие, на което те отвежда „Между небето и Лу”. Каквито и ваксини да си биеш преди да тръгнеш, със сигурност ще бъдеш заразен. Лорен Фуше ще те ухапе с думите си и ще се окажеш поредния неизлечимо болен от любов.

П.П. Можеш само да си щастлив, че се качваш на тази книга-ферибот сам, защото иначе всички ще те видят, че плачеш.

- Калина Палавеева