"Раждането на мафията" - откъс от "Зад завесата на прехода"

ГАНДИ, ПИРАМИДИ, ФАРАОНИ


РАЖДАНЕТО НА МАФИЯТА


С най-колоритния бизнесмен – Пламен Тимев, наречен Ганди – се запознахме през късните години на соца, още бяхме студенти, на червения корт зад нас. Игрището се намираше в задния двор на кооперацията на улица „Оборище“ №17 в София, където живеех с родителите си през 70-те години на миналия век. По късно къщата приюти щабовете на Детската асамблея „Знаме на мира“ и на фондацията „Св. св. Кирил и Методий“, а днес дава подслон на Музикалното училище „Любомир Пипков“.

Тъй като там живеехме заедно със семействата на Тодор Живков, на други членове на Политбюро на Комунистическата партия, на премиери, вицепремиери и министри, в нея имаше и доста екстри. Една от тях беше кортът, на който, като деца и младежи, всеки ден играехме футбол, волейбол и тенис. Той стана доста известен в София и освен нашите приятели от училището и махалата, там идваха да играят на малки вратички и доста от елитните професионални футболисти на ЦСКА като Митата Пенев, Божо Колев, Боре Средков и дори „Златната обувка“, голмайсторът на Европа Петьо Жеков.

Именно там за първи път брат ми доведе Ганди да рита с нас. Двамата бяха колеги от Архитектурния факултет на Инженерно-строителния институт. Пламен играеше технично и с финес, беше весело, артистично момче с бликащо чувство за хумор. Заради този букет от качества той винаги бе имал много приятели, а беше любимец и на жените. После пътищата ни се разделиха и не го бях виждал повече от двадесет години. Само бях чувал различни слухове: сътрудничил на Държавна сигурност като информатор; забъркал се във финансови злоупотреби на морето и в Грузия; станал главен секретар на Световната тенис асоциация и ски клуб на архитектите; бил дясна ръка на Иван Славков-Батето, всесилния зет на Тодор Живков; отворил в помещенията на бившия младежки дом „Лиляна Димитрова“ в София и в курорта „Дюни“ първите частни дискотеки в България; станал кредитен милионер; бизнес империята му се разпростряла в Европа, Азия и Латинска Америка.

Бяха истеричните времена малко преди срутването на червеното правителство на Жан Виденов. Веско Благоев, братовчед на мой близък приятел, беше назначен за шеф на Агенцията по приватизация. От Световната банка и Международния валутен фонд притискаха правителството да разпродава бързо държавната собственост. И то наистина бързаше. Усилено се търсеха купувачи, по тази причина братовчедите се бяха обърнали и към мен, за да намеря някой, който би имал интерес да купи курорта „Слънчев ден“ на Черноморието. Тогава в София много упорито вървеше мантрата за червените куфарчета. Веско и моят приятел въобще не си представяха, че тези куфарчета са подминали мен и моите познати.

Ваканционно селище от затворен тип, „Слънчев ден“ беше използван преди промените като почивна база на Централния комитет на Комунистическата партия. Намираше се между Варна и „Златните пясъци“, в курорта „Дружба“, сега „Св. св. свети Константин и Елена“. Макар там да почиваха активисти от втория ешелон на Партията – от районните, градските и окръжните комитети, – комплексът беше чудесно поддържан и изключително впечатляващ. Върху 150 декара горска площ бяха разположени яхтено пристанище, собствен плаж, естествен парк с редки дървета, целогодишни горещи минерални извори, пет луксозни хотела с база от 1200 легла, тенис кортове, лятно кино и два огромни паркинга.

След разговора, току що бях излязъл от офиса на моя приятел, крачех бавно по горещия тротоар и подигравателно си мислех, че надали има човек в България, който да може да си позволи подобен разкош. Някой ме повика. По улица „Раковски“, отдясно, малко след ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, от прозореца на един движещ се бавно суперлуксозен „Мерцедес 600 SL“ ми се хилеше Ганди. За тези години, през които не се бяхме  виждали, той беше неимоверно напълнял, едното му око беше почти затворено, а другото  – изхвръкнало, но пак си беше завладяващо симпатичен, весел и загадъчен.

Качи ме в баровския автомобил, разпита ме набързо какво съм правил през всичкото това време и ме закара, „за да сме си поговорили сериозно“, в офиса на фирмата си, на гърба на ресторант „Кристал“. Ресторантът, в който Ганди някога беше играл хоро на моята сватба и който  по-късно фалиралият собственик на КТБ, банкерът-беглец Цветан Василев, щеше да превърне в огромен, парвенюшки апартамент. Фанатичен почитател на творчеството на италианския режисьор Федерико Фелини, артистичният архитект кръщаваше на името на най- добрия  филм на маестрото „Пътят“ („Ла Страда“) всичките си неизброими бизнес начинания.

На партера на двуетажния му комплекс „Ла Страда“ в началото на улица „Шести септември“ бяха разположени кафенето „Ла Страда“, руският ресторант „Ла Страда“ и театърът „Ла Страда“, който създадоха режисьорът Теди Москов и съпругата му, актрисата Мая Новоселска. (В ресторанта Ганди предлагаше най-хубавата руска водка в България. Той беше официален вносител на най-качествените марки – и това съвсем не беше случайно. Моят приятел бързо се беше ориентирал, че големите пари идват само от Русия. Затова и съдружник му беше един от бившите руски посланици в България.)

На втория етаж, в кабинета на бизнесмена, ме чакаше забавна изненада. Твърде младата и много красива секретарка ни покани в дълго, близо тридесетметрово помещение, със скъпи, но дискретни, черни офис мебели. Далеч, чак в дъното, в полумрак, стоеше старинното бюро в стил Луи XIV, от което предприемачът ръководеше бизнес империята си. (Запален почитател на всичко италианско, Ганди сигурно беше заимствал от диктатора Мусолини следното: колкото и наперени да влизали посетителите в кабинета му, докато изминавали огромното разстояние от вратата до бюрото на генералисимуса, с всяка следваща крачка самоувереността им постепенно се смалявала, за да се стопи съвсем накрая.) Цялата стена вдясно беше заета от огромна, но лека и елегантна метална библиотека, подредена само и единствено с томовете на „Енциклопедия Британика“ (домакинът не знаеше бъкел английски). На стената отляво висяха снимки на Ганди с известни хора като Иван Славков - Батето, Георги Първанов, Виктор Вълков, Любен Гоцев, руския посланик Анатолий Потапов, мага Астор, Вежди Рашидов, Любо Левчев, Малкия Фатик, руския външен министър Едуард Шеварднадзе, държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, и с кого ли още не. Но най-големият сюрприз ме чакаше до бюрото.

Бюст на предприемача в позата на Нерон, издялан от цял мраморен блок от големия наш скулптор Георги Чапкънов. Много дебел, с изпъкнало като на циклоп око, мраморният Ганди беше навлякъл туника на римски император, свиреше на арфа и беше наложил на плешивата си глава лавров венец. (Пламен Тимев се изживяваше и като меценат: на театъра „Ла Страда“; на фестивала на всички изкуства „Бялата лястовица“ в Балчик; на варненските футболни отбори „Черно море“ и „Спартак“.)

Седнахме, секретарката направи кафе, наля коняк, Ганди запали една от неизменните си дебели хавански пури и веднага хвана бика за рогата: „Копеле, хайде сега да ме включиш в някоя далавера.“ Той разказваше вдъхновено за себе си, без да страда от особена скромност, хвалеше бизнеса си и все повече се разпалваше: направил дебели инвестиции в зърнопроизводството; имал сериозни интереси в туризма; дискотеките му в София и по морето се пръскали по шевовете от наплива на богати клиенти; затворил водния цикъл в Добрич, имал неограничен кредит в първокласна швейцарска банка, мисля „Креди Суис“; и още, и още...

Беше сладкодумен и убедителен, излъчваше стабилност, сигурност и просперитет, мобилният му телефон не спираше да звъни, отвсякъде валяха предложения за съблазнителни сделки, милиони долари, марки, лири и франкове се въртяха примамливо във въздуха. Тогава му разказах за офертата на Веско Благоев и „Агенцията по приватизация“: Държавата искаше за комплекса „Слънчев ден“ тридесет и три милиона марки, които трябваше да бъдат преведени до месец, за предварителен договор беше достатъчна гаранция от първокласна европейска банка и капаро от един милион марки, платени кеш.

Ганди се вдъхнови страшно, поиска веднага среща с агенцията и още в същия миг, по телефона, получи потвърждение от „Креди Сюис“ за издаване на банкова гаранция. Помоли ме на другата сутрин да потеглим заедно към морето, за да осигурим бързо милиона кеш. Той поръча нещо на секретарката си и след малко в офиса цъфна и писателят Христо Калчев.

Калчев беше интересен персонаж от интелектуалната и артистична бохема на София от късния соц. Красив, мъжествен, аристократичен и самонадеян, бившият шампион по фехтовка беше многообещаващ писател. Толкова обещаващ, че първата му книга „Инерция“ си беше направил труда да редактира лично легендарният Георги Марков. Със следващите си романи „Луда вода“, „Вътрешна светлина“, „Нежни вълци“, „Белият дявол“, Христо се беше наложил като интересен творец с елегантен стил, модерен градски автор, който нямаше нищо общо с тромавите догми на социалистическия реализъм. След промените обаче беше загубил щатната си работа в Съюза на българските писатели и я беше докарал до съмнителната длъжност летописец и трубадур на подвизите на Ганди. По идея на бизнесмена писателят бе започнал да пише епос за раждането на българската мафия. Съвсем наясно с положението в подземния свят отвътре, Ганди разказвал на Христо Калчев историите от зараждането на организираната престъпност, а издателската му фирма, също „Ла Страда“, беше финансирала публикуването на „Нерон Вълка“, първата книга от цикъла на писателя „Вулгарни романи“.

По-късно, както често се случва, двамата се изпокараха за пари и за авторски права. Христо пародира Ганди, като го вмъкна в третия си роман „Цикълът на Месалина“ и го описа, не без известно основание, като „безсрамен лъжец“. Двамата окончателно разтуриха комбината, но за огромно съжаление на бизнесмена петнадесетте вулгарни романа на Христо станаха бестселъри, предизвикаха страхотен интерес, реализираха огромни тиражи и му спечелиха куп пари и слава. Замаян обаче от водката и успеха, Христо ги пишеше все по-немарливо, през куп за грош, на просташки, каруцарски език, и романите му изиграха недостойната, но решаваща роля за възникване на чалга литературата. (Покъсно, по негов тертип, книги за себе си започнаха да пишат и самите мутри.)





Коментар

Защитен код


Препоръчани книги

Зад завесата на прехода
-20%
ТОП

Зад завесата на прехода

11.20 лв. 14.00 лв. Без данък: 9.33 лв.


Записване за бюлетин

При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.