Търси се: Истината за рака

„ЗАЩО? Ето въпроса, който не спира да обсебва мислите на всеки един от нас. Колко често през целия ми професионален път съм го прочитал в очите на моите болни! Щом диагнозата бъде поставена, в кабинета, на четири очи, между мен и болния изскачат едни и същи думи:

Защо?

Защо аз?

Защо сега?

Защо гърдата или белия дроб?

Безброй пъти съм се изправял пред този въпрос, сблъсквайки се с отчаянието в погледа на всички тези човешки създания, над чийто живот е надвиснала заплахата на рака или на неговите рецидиви. Отчаяние и обърканост. Като при майката, която не разбираше защо синът ѝ е развил левкемия, като при онемелия от изненада спортист пред диагнозата белодробен рак, макар никога през живота си да не бе пушил, или като при съпрузите, когато стъписани узнаха, че жената има рак на дебелото черво, макар да е вегетарианка. Основанията им може и да са били различни, но всички имаха нещо общо, свързваше ги извечният въпрос „Защо?“.

Търсейки отговор, проф. Давид Хаят – университетски професор и завеждащ едно от най-модерните онкологични отделения в Париж, се стреми да се придържа единствено към научно доказаните факти. И като всеки опитен онколог, да прилага само изпитано ефективни методи на лечение. Но годините минават и въпреки напредъка на съвременната медицина, причините за рака остават загадка. Проф. Хаят вярва, че откриването на истинските причини за болестта е единствената надежда за ефективното ѝ лечение и профилактика. Затова той решава да сподели личното си виждане за важния, но необясним за медицината въпрос – защо възниква ракът.

Съвременната молекулярна биология разкрива как една клетка се превръща в злокачествена, но не и защо тя се изражда и се развива точно определен рак. Известните теории за генетичната обремененост и нездравословния начин на живот също не дават пълно обяснение. Проф. Хаят поема риска да премине отвъд границите на традиционната медицина и предлага отговор, базиран на дългогодишни наблюдения. Според него ракът е следствие от силни негативни емоции и неовладян стрес, които въздействат на клетъчно ниво. В книгата „Търси се: Истината за рака“ проф. Хаят проследява генезиса на заболяването, като го илюстрира с множество примери от практиката си. Разбираме не само причините за болестта, а и как можем да я избегнем. Оказва се, че спасението е пред очите ни:

„Всеки от нас някой ден се сепва от интуитивното усещане, че емоциите са способни да влияят върху здравето ни. Но не всякога сме в състояние реално да преценим колко голямо е това влияние. Аз твърдя, че нашите емоции действително могат да допринесат за развитието на злокачествено заболяване. Въпросът е да разберем защо и как! Тъкмо това ще ви разкрия в хода на нашето разследване“.

Откъс

Многобройните срещи с хора, попаднали под ударите на този бич, многобройните разговори на четири очи в кабинета ми, многобройните часове край леглото на болния в битка със смъртта изковаха у мен мисълта, че не всичко се свежда до вирусите, цигарите или нездравословното хранене. Колко пъти в дългогодишната си кариера съм срещал болни, които са спортували, не са пушили и са били вегетарианци и за огромна тяхна изненада се оказват с диагноза рак!

И колко пъти пациенти са споделяли с мен, че преди да чуят диагнозата, са преживели емоционален срив! За четирийсет години съм изписал ситно десетки бележници, отбелязвайки всички форми на рак, с които се сблъсквам, и свързаната с тях лична история. И макар в това да няма нищо научно, онкологът в мен не може да не си зададе въпроси, да не изгради убеждение от стотиците хиляди случаи, които си приличат по едно – свързани са с шок и стрес.

Спомените за такива срещи са безчет и дори днес продължават да засилват всекидневно убедеността ми, че поне отчасти тази болест е свързана с онова, което се случва в главата и в сърцето ни. Мога да ви разкажа стотици истории за беди, предшестващи появата на рак. Ще се задоволя само с няколко примера.

Съвсем наскоро при мен дойде около петдесетгодишен мъж с напреднал белодробен рак, макар никога да не е бил пушач. Когато започнахме да обсъждаме историята на заболяването, той сподели, че две години преди това двайсетгодишният му син загинал в катастрофа, а на следващата година загубил и поста си на високопоставен ръководител във фирма за комуникационни технологии. За няколко месеца в белия му дроб се появил рак!

В практиката си съм виждал десетки, дори стотици жени, засегнати от рак на гърдата, които споделят един и същи горчив опит – в годините, предшестващи появата на болестта, са били изоставени от съпрузите им, най-често заради друга жена. А също и висши ръководни кадри, които трудно са се справяли със стреса на работното място и за които ракът се превръщаше едва ли не в нещо като освобождение.

Във всички тези много лични истории времето между болезненото събитие и рака варира от една до десет, дори двайсет години. Възможно е дори при известен брой пациенти развитието му да е започнало под въздействието на конкретен стрес, а после да е спряло, ракът да е останал скрит, невидим заради твърде малкия си размер, на фона на живот, който е станал по-сигурен, емоционално по-приятен, с по-добре контролиран стрес, а после да се събуди по време на фаза на ускорение, свързана с нови проблеми в психологическото обкръжение на болния.

В нито едно изследване върху рака никой никога не е твърдял, че напредването на едно злокачествено заболяване върви по права линия, че е постепенно и равномерно. Нашият живот, емоциите ни, рисковото ни поведение, каквото и да е то, може и със сигурност би трябвало постоянно да играят роля в развитието на рака, както и обратното – в способността на нашия организъм да го задържа. Точно както миналите страдания се настаняват дълбоко, като стара забравена рана, която в действителност никога не заздравява.

Събитията, преживени от пациентите, може да са изиграли роля за отключването на рака или обратно, може да са повлияли върху фазата на стимулиране на болестта, преди тя да се е изявила; сякаш тези събития и болезнените преживявания, до които са довели, в известен смисъл са ѝ оставили свободно поле за действие, за да може тя да се развие необезпокоявано, извън обсега на радарите на имунната система. Във всички случаи събитията са имали една особеност – били са болезнени за човека, който по-късно е диагностициран с рак. Но щом убедеността е налице, а клиничните изследвания са невъзможни, съществува ли начин, колкото и малко научен да е той, да се открие някъде обективно веществено доказателство, което да потвърди идеята за връзка между психоемоционалното състояние и рака? Отговорът е ДА!