„Секс, наркотици и рок&рол“ – интервю с Петя Дикова

1. Какво ви провокира да напишете тази книга?

Твърдото ми убеждение, че Ивайло, Дони, Коцето и тяхното представление, са феномен. Е, всичко щеше да си остане само в главата ми, ако не беше неочакваната покана на Дони, за която винаги ще съм му благодарна. Аз съм от онези старомодни хора, които обичат авторитетите, предпочитам да говоря на „вие“ и имам ежедневната потребност да уважавам, да признавам някого и да му се възхищавам. А по нашите ширини има едно популярно схващане, че звездите лесно могат (и не е лошо при добра възможност) да се омаловажат. Вместо да си тананикаме великия рефрен на ФСБ „Звездите са звезди, защото са високо“, тук честата нагласа е: „Тази/Този ли, бе? Мани го. Знам го какъв е.“ Сякаш българинът обича да хвърля кал по звездите. Аз пък исках да издигна в КУЛТ един звезден екип и неговото световно постижение – проф. Ивайло Христов, Дони, Коцето Калки, режисьора Ники Ламбрев и всички административни, творчески и технически служби в театър „Българска армия“. НО в основата беше Дони и неговата идея рекордно дългият сценичен живот на СНРР с всичките му пъстри нюанси да бъде архивиран в книга. 

2. Защо пиесата „Секс, наркотици и рок&рол“  е толкова важна за вас?

Защото излиза „отвъд Калотина“ – в пряк и преносен смисъл. Това е представлението, което най-много ни доближава до първенците на „Бродуей“ и „Уест Енд“. Забележете, „Сексът“ надминава по дълголетие дори някои от най-дълго играните спектакли на „Бродуей“ – „Чикаго“ и „Цар лъв“ (премиери съответно през 1996 и 1997 г. – за сравнение, премиерата на „Секса“ е през 1992 г.). И не на последно място, това е едно от малкото представления, които могат искрено да ме разсмеят, макар да знам всяка реплика наизуст. 

3. Кое е най-любопитното, свързано с този ваш проект?

Може би най-любопитното за тази книга е, че никога у нас не е правено нещо подобно. „Интервю с пиеса“ хем е архивно документиране на едно култово представление с впечатляващ рекорд, хем е разказ за живота на тримата му създатели и екипа, който го подготвя и поддържа, хем е отражение на две много различни епохи, хем има биографични и автобиографични периферни истории, хем има статистики за дългогодишната хегемония на спектакъла по света и у нас, хем всичко това е подплатено с автентични разкази зад кулисите, анкети, гастоли, фенове – както много популярни лица, така и непознати за широката публика дами, които следят представлението и са му предани почитатели. В книгата дори има личен поздрав от автора на текста – световноизвестния драматург Ерик Богосян. Какво повече?

4. Опишете ни творческия процес по създаването на книгата „Секс, наркотици и рок&рол“.

Страст, гледане, записки, слушане, страст, репетиции, записки, гледане, камера, страст, слушане, гастрол, страст, диктофон, самолет, гледане, записки и пак записки... После стотици имейли, телефонни разговори, редакторска работа на Петър Делчев, пак телефонни разговори: „Ама г-н Делчев, не може ли това да остане? Много е важно!“ (защото в моята глава всичко, свързано със СНРР, Е важно). След това с безценния си труд се включиха вашите колеги Татяна Джунова (коректор), Деница Трифонова (оформление на корицата), Румен Хараламбиев (компютърна обработка). Още разговори, този път на живо, с маски и дезинфектант: „Така ли да е корицата, или така?“, и „А тази снимка харесва ли ви тук?“ И накрая, дни преди вдигане на завесата за 28-ия рожден ден на СНРР и премиерата на книгата, с решително включване, за мое щастие, допринесе и властелинът на корекцията – г-н Любен Козарев. 

5. Как се прави интервю с пиеса?

Не знам. Аз не съм писател, а почитател. 

Сигурно с любов и дългогодишно постоянство. 

6. Каква атмосфера създава за вас едноименното представление? 

Бягство от всичко, което не харесвам, а ме заобикаля. Връща ми вярата, че у нас има много нормални хора, просто те не са толкова шумни като другите. Не бих посмяла да се самоцитирам, но в книгата го обяснявам по-хубаво. 

Представлението истински ме зарежда, изпълва ме с оптимизъм, защото всеки път, когато пълният салон се разсмее, виждам колко нормални хора са останали в България и че не всичко е изгубено. Да, те са се капсулирали, самоизолирали, обградили са се с дузина себеподобни и навън не правят впечатление, защото са „нормални“. А както казва авторът на „Секс, наркотици, рокендрол“ Ерик Богосян: „Да си нормален е скъпо“, затова на очи се набиват профаните, шумните, безпардонните; в обществото рязко изпъкват прекомерно тунингованите жени, с необезобразени от четене лица и онези мъже, чиито придобивки не отговарят на нивото, а по-скоро на липсата му. В публиката на „Секса“ има една особена класа – класата на широко скроените, на толерантните, на тези, които не сочат с пръст и не шушукат кой актьор е плейбой, кой е пробвал наркотици, кой на кои сексуални брегове е замръквал, откога не се е прибирал, при кого е нощувал и къде е осъмвал, какво е споделил и какво е премълчал... Защото не това е важното. Важното е, че постановката категорично показва, че трима българи не са „чета с предател“, а отбор, който съвсем по американски владее концепциите за team work и team spirit.* [отборна работа и отборен дух.] Затова с гордост наричам себе си ФЕН на „Секс, наркотици, рокендрол“!

7. На какво според вас се дължи дългият интерес на зрителите към „Секс, наркотици и рок&рол“?

В книгата често се среща думата „феномен“ и ние не смятаме, че тя е прекалена. А феномените невинаги могат да се обяснят. 

Иначе, всеки, който гледа „Секса“, вероятно ще има свой отговор. Освен на фантастичния състав на сцената – Ивайло, Дони и Коцето, – и на погледа на режисьора Ники Ламбрев и актуалния и до днес текст на Ерик Богосян. 

8. Какво ще открият читателите на страниците на вашата книга?

Каквото търсят, надявам се. Постарали сме се текстът да носи много смях, мъдрост, любопитни факти и случки, да потапя в миналото, да пренася в настоящето, да намига на бъдещето, да поднася неразказани истории, да повдига завесата и накрая да запечатва едно култово близо 30-годишно пътуване в незабравим (или по-скоро недостижим) кадър. 

9. Имате ли любима мисъл, изречена от герой във вашата книга или в представлението?

Имам безброй любими реплики от спектакъла, както и любими смешки от интервюта с Ивайло, Дони и Коцето. Но сега в паметта ми изниква една забавна ситуация около снимките на документалния филм за 20-ата годишнина на СНРР, който се излъчи в „БТВ Репортерите“. Тогава зад кулисите Коцето и Ники в отлично настроение и през смях ми разказват за непознатите думи в превода от 1992 г.:

Калки: „Спомням си, че много понятия навлязоха чрез този спектакъл, не само кетчупът.“ 

Ники: „Думата „секс” навлезе – това понятие, – рокендролът също, а за наркотиците ние вече знаехме.“