Най-четеният испански автор след Сервантес, творбите му са преведени на над 40 езика и продадени в над 38 милиона копия по целия свят.
Карлос Руис Сафон ни разкри мистериозните и красиви селения на Гробището на забравените книги, приветства ни в мрачния Среднощен дворец и ни запозна с пазителка на колекцията нощници на Бурбонската династия – Марина. Веднъж пристъпили прага на Сафоновата вселена, животът ни повече не може да продължи постарому. Всяка от творбите му е обяснение в любов към словото, но и начин да надмогне оковите на думите и да ни поведе към света на необятното. Да напомни, че има кътче, където всеки е добре дошъл, а истински стойностната литература не просто може да те спаси от реалността, но и да те вдъхнови за живота.
Много от читателите на Сафон ще посегнат към Призрачен град като към последна среща със скъп приятел, а други като към началото на едно невероятно запознанство. Най-вече тя е шанс да се потопите в магията на онази Барселона от Сянката на вятъра, Играта на ангела, Затворникът от Рая и Лабиринтът на духовете.
За да се уверите сами в майсторството на Сафон, подбрахме няколко цитата от негови произведения.
Всяка книга, всеки том, който виждаш тук, има душа. Душата на онзи, който го е писал, и душата на читателите, които са го изживели и сънували. Всеки път, щом дадена книга попадне в нечии ръце, всеки път, щом някой плъзне поглед по страниците й, неговият дух израства и укрепва… Всяка книга, която виждаш тук, е била най-добрият приятел на някого.
Времето лекува всичко освен истината.
Нищо не ни подтиква към вярата така, както страхът, убеждението, че сме застрашени. Когато се чувстваме жертви, всичките ни действия и вярвания изглеждат законни, колкото и да са спорни. Нашите противници, или чисто и просто нашите ближни, престават да бъдат същества като нас и се превръщат във врагове. А ние преставаме да бъдем завоеватели, за да се превърнем в бранители. Завистта, алчността или озлоблението, които ни движат, биват оправдани, защото си казваме, че действаме в самозащита. Злото, заплахата — те винаги идват от другия. Първата крачка, за да повярваме страстно, е страхът. Страхът да не загубим своята идентичност, живота си, положението си или убежденията си. Страхът е барутът, а ненавистта — фитилът. Догмата, в крайна сметка, е само една запалена кибритена клечка.
Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре, и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност — дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще се отворят само за нещастници като тях. Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажават останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост. Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.
Дълбоко в душата си никой не е лош, а просто е уплашен.
Бъдещето не е обект на желание; то трябва да се заслужи.
Понякога най-реалните неща се случват единствено във въображението. Спомняме си само онова, което никога не се е случило.
Веднъж един добър приятел ми каза, че проблемите са като хлебарките. Ако ги извадиш на светло, те се плашат и бягат.