Пътят към полицията на мисълта е постлан с членове и алинеи

Откъс от "Свободата на словото не може да се защити сама".

"Пътят към полицията на мисълта е постлан с членове и алинеи" е публикувана на 03.12.2014 г. в сайта "Маргиналия" - Бел. ред.


В края на октомври съдията от СРС Мирослава Тодорова произнесе присъда, с която оправда обвинените в хулиганство Асен Генов и Цветелина Сърбинска. Прокуратурата реши, че двамата са хулиганствали, като са боядисали скулптурната композиция пред сградата на БСП на „Позитано“ 20 и са изписали лозунги по фигурите ѝ. Това решение  е революционно в българската юриспруденция. Основавайки се пряко на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, това решение завинаги измени доминиращите у нас представи за това кое е легитимно упражняване на правото на изразяване на политически мнения.

Преди няколко дни съдията от Пазарджишкия окръжен съд Ирина Джунева постанови седмината задържани – след шумната акция на ДАНС и прокуратурата в Пазарджик и в още три други града – да останат  в ареста. Те са обвинени за извършване на престъпление по чл. 108 от НК – проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология.

Защо сравнявам тези две решения? Има ли нещо общо помежду им? Да, има. И двете решения имат за предмет символното поведение на хората. Но докато първото разширява границите на свободата и извежда българското правосъдие на действително модерно ниво, второто, по замисъла и обосновката си, силно напомня  мисленето на средновековната инквизиция.

Нека видим нещата по реда им. Генов и Сърбинска бяха обвинени, че са боядисали паметник. Това бе счетено за оскверняване на символ и понеже такъв състав в нашия НК няма, прокуратурата се задоволи да ги обвини само в „хулиганство“. Хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК е „непристойно поведение, демонстрация на грубо нарушаване на правилата на общежитието, извършено със съзнанието, че по този начин се изразява явно незачитане на правилата на общността, на условията за нейното спокойно съществуване“.

Но ако „непристойното поведение“ се изразява  в боядисване на паметници, писане на надписи на публични места, в носене на фланелки с предизвикателни надписи, в горене на повиквателни заповеди за влизане в армията, в горене на знамена и други, и има за цел да изрази политическо мнение, то начинът на това изразяване, колкото и предизвикателен да изглежда в очите на консерваторите, се оказва защитен от наказателно преследване.

С други думи – ако боядисаш паметник с ясно изразено политическо съдържание и това е израз на протеста ти срещу това политическо съдържание, то отсега нататък ще се приема, че все едно си написал политическа статия. „Статия“, но с огромна въздействаща сила, с много по-голям обсег на въздействие, с емоционален заряд, който се разбира от пръв поглед. Това не е нищо друго, освен характеристики на самоизразяването чрез символи, чрез изобразителни средства, а не само чрез думи.

Решението на съдия Тодорова, ако бъде оставено в същия вид, след като мине през Апелативния и може би през Касационния съд, представлява много голяма крачка напред в разширяването на полето на свободата на изразяване на обществено значими мнения. С негова помощ границите на протеста многократно се разширяват.

Бившата председателка на Съюза на съдиите, несправедливо наказана (в знак на отмъщение)  от Висшия съдебен съвет с понижение, с това свое решение показа как правото на ЕСПЧ е пряко приложимо у нас – нещо, което трябва да стане норма, а не при всяко изключение да се радваме по детски на добрия прецедент.

Да видим сега какво става в Пазарджик. Задържаните са обвинени в „проповядване на антидемократична идеология“. Прочитайки решението хората да бъдат оставени под стража, защото, ако бъдат на свобода, може „обосновано да се предположи, че ще продължат да извършват престъпната си дейност“, на какво се основава това „обосновано предположение“. Познахте вече, нали? Да, основава се на символното им поведение. Ето какво четем в мотивите на съдия Ирина Джунева: „Трайната практика на Върховния касационен съд е, че проповядването на антидемократична идеология може да става по всякакъв начин. И чрез всякакви средства“. Казано другояче, съдийката приема, че проповядването може да не е само с думи или с речи. То може да е чрез символи. Пита се какви именно са тези символи и как да разберем, при положение, че арестуваните не са „хванати на местопрестъплението“, т.е. не когато чрез слова са проповядвали „радикален ислям“ и въобще някаква „антидемократична идеология“, че те изобщо са правели това? Ако следваме логиката на пазарджишката съдия, че има белези, че те именно са проповядвали – какви са белезите? Символични. Носили са фланелки. Но не прости фланелки, а натоварени със символика. На тях са били изписани с арабски букви древният символ на вярата в Аллах: „Аллах е велик и Мохамед е неговият Пратеник“. Ето какво казва съдия Джунева: 

Самите символи, които те са използвали, преди да се създаде терористичната организация „Ислямска държава“, са били традиционни символи. Но след като те са станали символи на тази терористична организация, факт е, че обвиняемите са започнали да ги използват, след като тази терористична организация е започнала да действа на територията на Сирия. В тази насока съм посочила, че символите, използвани от фашистите в Германия по време на Втората световна война, сами по себе си не са били фашистки, а са били символи, използвани в Древния Рим. Те стават такива, след като започват да се използват от една антидемократична организация. И ако те – след като се ползват от тази организация и ги разпространява, това според настоящият състав осъществява вмененото им престъпление.

По тази логика, понеже някакви съвсем традиционни религиозни символи са имали нещастието да са един от отличителните белези на терористични групи, то значи, всеки, който ги употребява след основаването на „Ислямска държава“, е най-малкото потенциален, а може би и реален терорист.

Ако не ставаше дума за толкова сериозни неща като свободата на седем човека и не се гъделичкаха с тази мотивация и въобще с показната акция в Пазарджик страховете на цял един народ, най-правилната реакция на тази, с извинение казано „аргументация“ би била смях. Това, с което се асоциират дадени символи, се мени с времето, символите са пластични и могат да „поемат“ различно идейно съдържание, показвайки го по несловесен начин. Но нали е очевидно, че самото носене на даден символ нищо не значи, ако зад него няма реални действия? В края на краищата вкусовете на хората са най-различни, както, между другото и начините, по които демонстрират религиозните си или други привързаности.

В свастиката например, както и в петолъчката, няма нищо страшно, ако зад носенето им не се крие някакво действително заплашващо устоите на обществото поведение. И ние реагираме често като ужилени, забелязвайки демонстрацията на някакви символи, забравяйки, че тя сама по себе не е достатъчна, за да се осъществи претъпен състав. Тук ще ми възразят. Ще ми кажат, че има такъв състав и това е „проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология“.

Това е сърцевината на въпроса. Защото, ако в решението на съдия Мирослава Тодорова едно поведение, първо приемано за хулиганско, всъщност се е оказало политически протест, това значи, че има начин то да бъде разпознато като такова, т.е. като защитено. То първо трябва да провокира някакви традиционни представи за благоприличие и второ, да има експлицитно изявена политическа цел.

Но с „проповядването“ няма никаква яснота. Какво значи да „проповядвам“? Кое е „проповед“? Трябва ли в някаква реч да се съдържа призив за някакво действие, за да можем да кажем, че имаме „проповед“? Трябва ли този призив да е за извършване на някакво насилническо действие, за да покрие съдържанието на чл. 108 от НК? Коя идеология е „фашистка“? А „антидемократична“? Носенето на фланелки с традиционен ислямски надпис, но ползван и от терористична организация, „проповед“ ли е или не?

Аз съм много силно против проповядването на фашистка идеология – не защото може да ме „хване“ мен, това е изключено, а защото младите хора може да се подлъжат по нейните отровни „дарове“. Разбира се, не искам и страната ни да стане поле на „ислямски тероризъм“. Трагичният опит на Европа показва, че трябва да се грижим заразата на фашизма да не плъзне по младите, неопитни и „неимунизирани“ умове.

Но за да стане това както трябва в една европейска България на XXI век, за да намалим до минимум опасността от тежки нарушения на свободата на изразяване, този член следва да бъде коренно преработен. Законодателят е длъжен да ни каже какво е „проповядване“, как то се осъществява, чрез какви средства, какво е „фашистка или друга антидемократична идеология“, как тези идеологии да бъдат различени, какви са, с други думи, признаците им. Да не говорим за прословутия „радикален ислям“, за който едва ли може да се даде – у нас – прецизно юридическо определение.

Чл. 108 е наследство от времето на т.нар. „социализъм“. Той съзнателно е редактиран мътно и неясно. Властта преди 10 ноември много я устройваше тази мътилка, тя позволяваше всяка критика срещу т.нар. „реален социализъм“ да се представя като „проповядване на антидемократична идеология“. Но в демократична България не следва да е така. Единствено прецизно формулираните юридически текстове могат да служат на справедливостта. Другото е врата към произвола и към тежки нарушения на правата на човека.

В Средновековието се е считало, че ако бенка на заподозрян в ерес човек бъде прободена и от нея започне да тече кръв, то значи човекът е невинен. Но ако – за нещастие на жертвата – от нея не потече кръв, то значи човекът е „обладан от дявола“ и следва чрез мъчения да признае деянията си, вдъхновени, разбира се, от Мефистофел.

Нещо подобно виждаме и сега – без мъчения, разбира се – в казуса със седемте задържани, които са носили фланелки със символични надписи. Щом ги има – значи са по презумпция виновни.

Такъв начин на мислене, вдъхновен от съвършено и съзнателно нескопосаната редакция на чл. 108 от НК, е път към ада на репресията и на полицията на мисълта.





Коментар

Защитен код


Препоръчани книги

Свободата на словото не може да се защити сама
-20%

Свободата на словото не може да се защити сам...

16.00 лв. 20.00 лв. Без данък: 13.33 лв.


Записване за бюлетин

При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.