„Оръдия през август“, ревю на Маргарита Гарова

Де да можеше учебниците по история да са написани в увлекателния и жив стил, в който е създадена тази голяма книга „Оръдия през август“! Спомням си, когато в гимназията учихме за Първата световна война. В учебника акуратно бяха написани основните дати, поводът, воюващите страни, основните битки, както и кой кого пръв нападнал. Единственият проблем беше, че бяха скатали причините да се стигне до тази невиждана досега касапница в човешката история. Липсите от училище, разбира се, могат да се наваксат с някое и друго бързо търсене в гугъл, документален филм или статия. Но една сочна, обемна и интересно написана историческа книга винаги върши по-добра работа.

„Оръдия през август“ напълно се справи с ученическия ми проблем. Това е книга, която ще изкуши неизкушените от история, неразбиращите от оръжия, военни стратегии и политически машинации, защото е написана с измамна лекота, на човешки език, по един толкова увлекателен начин, че на моменти бях сигурна, че чета художествена литература. И когато ти е интересно през цялото време, макар че знаеш предварително как започва и завършва всичко, когато забравяш, че развръзката ти е добре известна и четеш с невинното и необременено съзнание на благословеното невежество, когато поглъщаш страница след страница, сякаш няма да има утре, значи авторът си е свършил великолепно работата.

Между другото, за тези, които държат на формалните отличия, книгата е наградена с „Пулицър“ през 1963 г., а президентът Кенеди й е бил голям фен.

Не се плашете от обема и задачите, които „Оръдия през август“ си е поставила. Това е пълнокръвен исторически труд, а не струпване на хронология, от която да те боли глава (като моя учебник по история). Историята е обяснена с целия необходим контекст и причинно-следствени вързки, които дават ценен ключ към разбирането на световната история за десетилетия напред. Но преди това колелото на събитията се връща много назад, за да ни обясни откъде започва всичко.

За тази цел Тъкман ни превежда през всички дипломатически совалки, разменени телеграми, среднощни посещения на посланици, извънредни заседания на кабинети, маси за билярд в провинциални имения и други топоси, на които се зачеват съдбоносни решения, и колкото и да не обичам тази дума, която се използва произволно за какво ли не, ситуацията непосредствено преди да избухне големият пожар и всички да се хванат за гушите, е „инфарктна“.

Тъкман се впуска в изследване на онези дълбоки исторически вражди и незатихнали обиди от предишни конфронтации, пресъздава портретите на капризни монарси (кайзер Вилхелм), пунктуални до маниакалност стратези (Молтке), невъздържани и арогантни военни (сър Джон Френч), неуверени и повратливи министри и премиери (Грей и Аскуит), но и прояви на достойнство и чест от владетели, от които никой не е очаквал това (белгийския крал Албер).

Както вече сте се досетили, „Оръдия през август“ описва не само причините за Голямата война, а и първия месец от нея – драматичния август, който се оказва възлов за нейната продължителност и начин на протичане. Това е месецът на динамичните битки и военната мобилност, тоест преди войната да се превърне в окопния ужас, който парализира враждуващите страни.

Отделено е и достатъчно място за преките създатели на събитията – висшите военни. В онези години влиянието им огромно и те са разполагали със свобода на действие и прерогативи, които днес биха били невъзможни. Независимо от принадлежността им към един или друг воюващ лагер всички са крайно респектиращи образи, с изявено его и невъздържан нрав, който често надделява над здравия разум и предопределя изхода от битките.

Беше ми лесно да забравя, че военачалници и стратези като Молтке, Джон Френч, Галиени, Фош, Жофр, Хейг са реални хора, а не литературни герои, а това е рядко постижение за  нехудожествена книга. Историята си прави такива шеги – да събере интересни личности, да ги постави в екстремна ситуация и да създаде от това съспенс, който е по-вълнуващ и от най-богатото литературно въображение.

А какво да кажем за битките? Не съм чела по-пълнокръвно и интересно представени военни действия, с различните ракурси на съответния лагер, така че имаме представа във всеки един момент какво се случва в немския, френския и английския щаб преди, по време и след всяко сражение. Книгата си има и кулминация – битката при Марна, която всеки знае как завършва, но е предадена с толкова драматизъм и емоция, че до последно се чудих дали няма да настъпи някакъв обрат.

И в този смисъл е невероятно как големите събития взимат посока, направлявана от тривиалността. Крехки случайности – като едно телефонно обаждане, направено твърде рано, една телеграма, изпратена твърде късно, моментен порив на настроението, някакъв каприз или засегнатата чест на егоцентричен властимащ – могат да преобърнат хода на историята.  

Воденето на война е и едно трагично проявление на националните особености, увеличени по хиляда. Германците планират битките си безупречно и педантично, но им липсва гъвкавост; руснаците се хвърлят с плам, но са дезорганизирани; французите търсят офанзива на всяка цена без оглед на реалностите, а англичаните увъртат и излъчват мъгляви послания.

Тъкман обрисува тези особености много талантливо и обективно, като не пести критики към нито един от лагерите. Тази липса на фаворитизъм й печели точки. И все пак си личи нейната антипатия към германците, тези, които искат най-много войната и които първи погазват суверенитета на малка Белгия. За мен обаче по-противно беше поведението на английския щаб, с това типично вбесяващо английско шикалкавене и отказ от поемане на ясни ангажименти. Те се оказват един ненадежден, слаб и твърде предпазлив съюзник на френската армия, макар и по-късно да компенсират с героизъм в битката при Ипър.

 „Оръдия през август“ може да ви се стори излишно разхищение със своите над 400 страници, посветени на миниатюрен исторически отрязък – само месец от четиригодишната война (така де, не е ли пò на сметка да си купиш книга за цялата война), но както ще се окаже, този злополучен август е само върхът на айсберга, под който бълбукат много други причини и зависимости, много натрупан експлозивен контекст, неизяснени недоразумения, лични вражди, исторически обременености, пропуснати възможности за помирение между роднини в буквалния смисъл на думата и всичко това Барбара Тъкман го е обяснила толкова брилянтно ясно и вълнуващо, че се помни дълго след като сте затворили книгата.

Дълго ревю се получи, но „Оръдия през август“ заслужава внимание, и още как!