Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета

Дарон Аджемоглу е най-цитираният сред съвременните икономисти – и най-новата му книга „Власт и прогрес“ е чудесна илюстрация защо това е така. Този труд (в съавторство с бившия главен икономист на МВФ Саймън Джонсън) се появява в превод на български само три месеца след световната му премиера и подобна бързина не е случайна. Заради главоломното развитие на технологиите през последните години – развитие в една специфична и неприятна посока – светът се изправя пред кръстопът. Прогресът на технологиите е вечен спътник на човешкото развитие, твърдят Аджемоглу и Джонсън, но големият въпрос е за кого отиват ползите от този прогрес. 

За доброто на цялото човечество? Уви, не. Набъбналите до безумие банкови сметки на мизантропи като Илон Мъск, Джеф Безос или Марк Зъкърбърг няма да донесат повече добро на човечеството, отколкото са донесли натъпканите със злато съкровищници на средновековните манастири или на египетските фараони. През по-голямата част от световното развитие неспирно регистрираният технологичен Прогрес е обогатявал онези малцина, които са най-близко до Властта. Книгата „Власт и прогрес“ доказва това по блестящ начин. 

През по-голямата част от световната история е било така, но не и през цялата история. Демократичните институции, насърчаващи иновациите и споделянето на ползите от технологиите, които са се развили през XIX век в Британия и САЩ и особено през XX век в Скандинавия и Западна Европа, са гарантирали, че прогресът ще донесе добро на всички. С други думи, доходите на населението са се повишавали в унисон с ръста на производителността на труда. 

Така е било докъм 70-те години на XX век. След което Прогресът отново е пленен. Интелектуалните плодове на компютърните гении от Калифорния през 60-те години днес служат не само за трупане на безумни пари от надменни техномилиардери, но и за едно постоянно следене и надзор. Казват ни: „Нямате шанс да спрете прогреса!“ – но истината е, че техномилиардерите лансират една изкривена, порочна версия на „прогреса“. Прогресът на Изкуствения Интелект днес осигурява най-добри приходи именно на компаниите, продаваща брутални технологии за надзор на авторитарни режими и диктатури по целия свят. Вместо свобода от труда – все по-голям надзор на работното място. Вместо свобода на изразяване на мнение – пълно следене и наказания за всяко отклонение от предписанията. Живеем в модерен паноптикум.  

Ситуацията е плачевна, но има какво да се направи в тази връзка – уверяват ни Аджемоглу и Джонсън. И докато обясняват на читателя как да върнем на обществото плодовете на Прогреса, те ни превеждат през порой от завладяващи истории. 

Какво е общото между строителството на Суецкия канал и намерението на Илон Мъск да кацне на Марс? Има ли прилика между (надценения) Изкуствен Интелект на XXI век и откриването на огъня преди стотици хиляди години? От авторите ще научите за надпреварата между шестте парни локомотива, когато бъдещето на железопътния транспорт е било поставено на карта – и за вдъхновените компютърни учени, целящи да създадат „Народни Компютърни Компании“ (но чиито открития са били глътнати от бизнес империи като тази на Бил Гейтс). За уникалните примери на синдикати, прегръщащи технологичния прогрес, вместо да се бият за работни места. И много повече. 

Аджемоглу и Джонсън са написали тази книга след две десетилетия изследвания. Освен всичко друго те отново са разгърнали фабричните доклади от началото на XIX век за детския труд във въглищните мини, дали горивото на Карл Маркс за „Капиталът“. Двамата автори не крият нищо, и – ако изобщо е възможно – описват по-цветисто от самия Маркс ужасите на Манчестърския капитализъм. Но изводите им са диаметрално противоположни: човешкото общество разполага с механизми, за да обуздае рушителните въздействия на прогреса, и тези механизми се крият в демокрацията. 

Аджемоглу и Джонсън ни учат, че вместо да се подчиним на визията на технооптимистите за неизбежния „прогрес“, който прави живота ни все по-мъчен и нещастен, бихме могли да издигнем пробния камък на Прогреса: автоматизацията, ако бъде насочена към премахване на хора от тяхната работа, е социално зло. Технологиите са добри за обществото само тогава, когато не заместват, а допълват хората.