Откъс от книгата "Мотивационно интервюиране"

КАК ДА ПРОВОКИРАМЕ ПРОМЯНА

Направете този мисловен експеримент или още по-добре помолете свой приятел да го проведе с вас. Изберете нещо, което мислите да променяте, което би трябвало да се промени, може би искате или трябва да промените, но все още не сте го направили. С други думи, мислете за промяна, за която сте амбивалентни. Всички имаме такива примери. Сега накарайте (или си представете) помагащия да ви казва колко много се нуждаете от тази промяна, да ви даде списък с причини да я направите, да подчертава значението на промяната, да ви казва как да я осъществите, да ви уверява, че можете да я направите, и да ви увещава да се заемете с нея. Как е вероятно да реагирате? Из-ползвали сме това упражнение по целия свят и реакциите на хората са забележително консистентни. Малцина го намират за полезно: може би един на 20 души (достатъчно, за да продължават помагащите да го правят), но най-често „подпомаганият“ човек из-питва ако не всички, то някои от следните чувства:

◆ гняв (неспокоен, раздразнен; смята, че не е чут, не е разбран);

◆ отбранителност (чувства се подценен, осъждан; оправдава се, противопоставя се, не желае да се промени);

◆ дискомфорт (засрамен, смазан, нетърпелив да си тръгне);

◆ безсилие (пасивен, поставен в неизгодна позиция, обезсърчен, дезангажиран).

В действителност понякога в това взаимодействие човекът, на когото „се помага“, заключава, че той всъщност не желае да направи промяната! Обикновено не такова е било намерението на помагащия, разбира се. Това просто е начинът, по който хората обикновено реагират на рефлекса за поправяне, на нареждането какво, защо и как да направят. Те обикновено се чувстват зле в такава ситуация, а като ги карате да се чувс-тват зле, не им помагате да се променят.

Сега опитайте отново, но този път вашият приятел ще се държи по различен начин. Отново: вие трябва да говорите за нещо, което искате да промените, трябва да проме-ните, имате нужда да промените, мислили сте да промените, но все още не сте го про-менили. Този път приятелят ви изобщо няма да ви дава съвети, а вместо това ще ви за-дава поредица от въпроси и ще слуша с уважение това, което казвате. През 2006 г. разработихме следните пет въпроса, за да дадем на начинаещите представа за процеса на Мотивационното интервюиране (МИ):

1. Защо бихте искали да направите тази промяна?

2. Как бихте могли да подходите към нея, за да успеете?

3. Кои са трите най-съществени причини да я направите?

4. Колко важно е за вас да направите промяната и защо?

Вашият приятел слуша търпеливо и след това обобщава накратко това, което вие сте казали: защо искате да се промените, защо е важно, кои са най-съществените причини и как бихте могли да го направите, за да успеете. След това приятелят ви задава още един въпрос и отново просто изслушва вашия отговор:

5. Какво според вас ще направите?

Това е. Все още не сме обяснили какво става в този разговор за промяната и не сме ви дали никаква теория или насоки. Самите въпроси не са методът, но те осигуряват чувство за съсредоточения върху човека дух и стил на МИ. Изпробвали сме това уп-ражнение в целия свят и отново хората са склонни да реагират на своя слушател (не-зависимо от образованието или опита на помагащия) по сходен начин. Те обикновено казват, че са се чувствали:

◆ ангажирани (заинтересувани, сътрудничещи, харесват консултанта, готови са да продължат да говорят);

◆ овластени (способни да се променят, изпълнени с надежда, оптимистично настрое-ни);

◆ открити (приети, чувстват се комфортно, в безопасност и уважавани);

◆ разбрани (свързани, чути, изслушани).

И в двата случая темата на разговора е една и съща: възможна промяна, характеризираща се с амбивалентност, но резултатът обикновено е съвършено различен. Е, с кого бихте предпочели да работите: (1) с гневни, отбраняващи се, чувстващи се некомфортно пасивни хора, които не ви харесват, или (2) с хора, които се чувстват ангажирани, овластени, открити и разбрани и всъщност харесват времето, прекарано с вас? Това са едни и същи хора. Разликата е в динамиката на разговора.

И така, какво точно е МИ? То със сигурност не е проста последователност от пет стъпки с въпроси за насърчаване на промяната. Умелото МИ включва много повече от задаване на въпроси и изисква пълноценно слушане. 

Заради невероятната си практическа стойност и ефективност МИ добива все по-голяма популярност. Новото преработено издание на „Мотивационно интервюиране“ проследява големия напредък в разбирането и практикуването на МИ и разкрива как да се възползваме от него.