Какво би ви посъветвал Монтен?

Как да се разбираме с другите, как да противодействаме на насилието, как да се примирим със загубата на любим човек – все въпроси, на които човек трудно може да си отговори. Какво ще кажете, ако съвет може да ви даде един от най-великите мислители, раждали се някога, ако френският философ Мишел дьо Монтен ви помогне да решите някои от ежедневните си проблеми?

Предлагаме ви едно въображаемо интервю с Монтен, осъществено с помощта на книгата „Как да живеем. Животът на Монтен“.

Защо обикновено не успяваме да видим гледната точка на другия?

„В действителност, колкото и да се опитва човек, никога не може да възстанови напълно дадено преживяване. Както гласят знаменитите думи на древния философ Хераклит – човек никога не може да влезе два пъти в една и съща река. Дори да се върнеш на същото място на брега, водата, която тече през нозете ти във всеки един момент, е различна. Аналогично не е възможно да видиш света по начина, по който си го видял преди половин час, също както е невъзможно да го възприемеш през очите на друг човек дори той да е застанал точно до теб.“ 

Как да се справим с всяка ситуация?

„... За да поучи читателите, че разковничето към пълноценния живот е да извличаш максималното от всяка ситуация, древноримският биограф (б.а. Плутарх) разказва историята за  човек, който хвърлил камък по кучето си, но вместо него взел, че улучил тъща си. Като видял какво се е случило, той възкликнал: „В края на краищата никак не е зле!“ Или пък, за да демонстрира склонността на някои хора да забравят хубавите неща и да се вторачват само в лошите, оприличава този род люде на мухите, които се плъзгат по гладката повърхност на огледалото, без да могат да се захванат за нея, и успяват да се закрепят само там, където има грапавини.“

Как да се справим с болката?

„Природата имала свой собствен ритъм. Отвличането на вниманието действа точно защото е в съзвучие с това как е устроен човекът: „ние винаги мислим за всичко друго“, казва Монтен. Иначе казано, ние хората с лекота отклоняваме вниманието си, изплъзваме се и от болката, и от удоволствията, „едва докосвайки обвивката“ им. Единственото, което трябва да направим, е да си позволим да бъдем каквито сме.“

Как да преживеем загубата?

„...Мъдрецът трябва да умее да създава приятелства така умело, че с лекота да е в състояние да замести изгубения другар с нов.“

Как винаги да даваме най-доброто от себе си?

„Когато открием личност, достойна за възхищение, казва той, трябва да се научим да си представяме, че тя става свидетел на всички наши дела и постъпки – и по този начин винаги ще се стремим да се съизмерваме с възвишените критерии, зададени ни от нея. Ако човек е готов да живее за самия себе си, пише философът, той трябва да живее и за другите – и преди всичко за онзи свой приятел, който е най-скъп на сърцето му.“

Как  да се справим с насилието?

Откритостта на Монтен му осигурявала закрила срещу проявите на насилие и извън пределите на дома му. Веднъж, когато преминавал през гората в една опасна околност, той бил нападнат от петнайсет-двайсет маскирани мъже, следвани от отряд войници, въоръжени с лъкове – масирана атака, която очевидно била планирана предварително. След като го заловили, те го отвели в най-гъстата част на гората, преровили вещите му, взели пътническите му сандъци и ковчежето с пари и започнали да спорят как да си поделят конете и екипажа. За зла беда им хрумнала идеята да го задържат като пленник, но не можели да постигнат съгласие каква цена да определят за свободата му. Монтен дочул препирнята им и осъзнал, че най-вероятно ще поискат прекалено висок откуп, което – ако нямало кой да го плати – го обричало на смърт. Когато вече не можел да издържа това положение, той извикал към войниците и прекъснал спора им. Заявил, че нямало да получат нищо повече от това, което вече му били отнели. Какъвто и откуп да му поискали, нямало да им бъде платен. Подобни думи били много рисковани, но след тях у нападателите настъпила драстична промяна. Те се скупчили настрана и наново заобсъждали нещо, след което началникът им се приближил към Монтен с почти дружески вид. Свалил маската си – важен жест, тъй като сега двамата мъже можели да застанат един срещу друг лице в лице, като човешки същества – и заявил, че той и другарите му са решили да му подарят свободата. Върнали му част от отнетото, включително касата с парите. Накрая главатарят му обяснил, че дължал освобождаването си „на физиономията си и на това, че съм говорел свободно и твърдо“. 

Защо да живеем живота си като Монтен?

„На нашата епоха би ѝ се отразил добре вкусът му към умереността, влечението му към свободното и добронамерено общуване, склонността му да се въздържа от съждения и дълбокото вникване в психологическите механизми на противоборството и конфликта. Светът се нуждае от убедеността на Монтен, че никое райско видение, никакъв измислен апокалипсис и никоя робуваща на съвършенството фантазия не превъзхожда по важност и най-незначителния Аз.“