В книгата си „Математика на живот и смърт“ Кит Йейтс предлага отговори точно на този въпрос. Математическата епидемиология е онази област в науката, която разбулва мистериите на заразните болести. Борейки се с глобалните пандемии, математиката е в сърцевината на определен набор от решаващи мерки, които биха могли да ни помогнат да изкореним редица болести.
В книгата са описани най-често използваните математически модели, на които учените по света разчитат, за да разбират и контролират разпространението на заразните болести. Благодарение на тези модели ние можем да предскажем разпространението на болестите и да разберем последиците от различен тип мерки за тяхното ограничаване. Чрез по-сложни модели можем да отговорим на въпроси относно най-ефективното разпределение на ограничените ни ресурси и дори да разнищим неочакваните последици от определени политики в областта на общественото здраве.
Ето и един от широко използваните математически модели на разпространението на болести. Населението се разделя в три основни категории, определени чрез отношението им към дадена болест. Хората, които не са се заразявали до момента с нея, носят малко злокобното название „податливи“. Приема се, че всеки се ражда податлив на заболявания и заплашен от инфектиране. Онези, които са заразени и са способни да предават болестта на податливите, са наречени „заразни“. Третата група е наречена с евфемизма „премахнати“. Това са хората, които са прекарали заболяването и/или са се възстановили и са придобили имунитет, или са починали. „Премахнатите“ вече не участват в разпространението на заболяването. Това класическо математическо представяне на разпространението на болестите носи названието S-I-R модел.
Повече за ролята на математиката в справянето със световните пандемии може да откриете в „Математика на живот и смърт“ на Кит Йейтс. Ако прочетете книгата, ще разберете, че разликата между експоненциалния растеж и постепенното заглъхване често е трудноопределима и че кое от двете предстои, ще зависи от действията на всеки от нас.