Математик ли е Бог?

ТОП
  • Марио Ливио
  • Автор:  Марио Ливио
  • Година: 09-04-2010
  • Наличност:  Изчерпано
  • Код на продукта:  555-01
  • SKU: 13.0017
  • ISBN: 978-954-321-683-3

16.00 лв.
  • Без данък: 13.33 лв.
   


Доставка

До офис на куриер 3,60 лв.

До личен адрес 6,00 лв.

Безплатна до офис на куриер при поръчки над 50,00 лв.

Поръчка по телефон

Поръчайте книги на телефон 0888 465 635

Е-книги

За да изтеглите и четете е-книги от сайта на "Изток-Запад", се нуждаете от програмата Adobe Digital Editions, както и от регистрация в сайта на Adobe.

Електронните книги в нашия сайт не са съвместими с Kindle устройства и не подлежат на конвертиране.

Описание

Не без основание математиката е считана за единствената наука, която Бог е благоволил да даде на човечеството. Доказателство за това е обстоятелството, че Великата книга на сътворения свят изглежда е педантично изписана на езика на математиката, че законите, които управляват всичко около нас, от движението на планетите до търговията на фондовите борси, имат кристално ясна математическа форма. Задачата, която си поставя настоящата книга, е, надниквайки в хилядолетната Ј история, да се опита да обясни наглед необяснимата ефективност на математиката като инструмент за вникване в тайните на Вселената, да разкрие връзката между Платоновия свят на математическите идеи и материалната действителност. Тя предлага незабравима разходка през двадесет и петте столетия, които обхващат времето на Питагор, Архимед и Евклид, на Галилей, Декарт и Нютон, на Хилберт, Гьодел и Айнщайн. Впускайки се в нея, ще научим какво е общото между военните комуникации и теорията на числата, капещите чешми и калкулаторите, търговските пътници и компютърните чипове, числата и медузите, музиката и движението на небесните тела, песъчинките и планетите, ябълките и астрономията, хазарта и граховите зърна, моряшките възли и химичните елементи. Ще разберем също какви са били онези необикновени личности, благодарение на които днес знаем повече за света, в който живеем.



Преди няколко години изнасях лекция в Университета Корнел, един от пауърпойнт-слайдовете в презентацията ми беше озаглавен: „Математик ли е Бог?“ Веднага щом той се появи на екрана, един от студентите на първия ред възкликна: „Силно се надявам, че не е!“

Моят реторичен въпрос не целеше да предложи философска дефиниция на понятието за Бог, нито пък беше част от хитро замислен план за сплашване на онези слушатели, които не обичат математиката. По-скоро целта ми беше да представя една загадка, която в продължение на столетия са се опитвали да разрешат някои от най-блестящите умове на света - привидното вездесъщество и всемогъщество на математиката. Такива качества обикновено свързваме с божественото. Както веднъж споменава английският физик Джеймс Джийнс (1877-1946): „Изглежда вселената е била проектирана от някой, който се е интересувал от чиста математика“. Наистина, математиката изглежда подозрително успешна в описването и обясняването не само на космоса като цяло, но дори и на някои от привидно безредните човешки постъпки.

Независимо от това, дали математиците се опитват да формулират теории за вселената, дали анализаторите на стоковите борси се мъчат да предскажат следващия борсов срив, дали невробиолозите създават модели на функционирането на мозъка, или работещите за разузнаването статистици се опитват да оптимизират разпределението на ресурсите в армията, те неизбежно използват някаква математика. Нещо повече, дори и да прилагат формални системи, разработени без връзка една с друга, те все пак се позовават на една и съща обща и вътрешно съгласувана математика. Какво придава на математиката такива невероятни възможности? Или, както някога се питаше Айнщайн: „Как е възможно чистата математика, която е плод на независимото от опита човешко мислене [курсивът е мой], да пасва така добре на материалните обекти?“.

Това чувство на пълно объркване съвсем не е ново. Някои от философите на древна Гърция, най-вече Питагор и Платон, са благоговеели пред очевидната способност на математиката да оформя и направлява развитието на вселената, като в същото време остава отвъд силите на хората да я изменят, направляват или да Ј влияят по какъвто и да било начин. Английският политически философ Томас Хобс (1588-1679) също не успява да скрие своето възхищение от нея. В Левиатан, неговото впечатляващо изложение на предполагаемите основи на обществото и държавното управление, той определя геометрията като образец за всеки рационален аргумент.

За автора

Марио Ливио

Марио Ливио

Марио Ливио (роден през 1945 г.) е израелско-американски астрофизик и автор на произведения, популяризиращи науката и математиката. От 1991 до 2015 г. е астрофизик в Научния институт за космически тел... Виж повече

Още от автора

Гениални и когато грешат

Гениални и когато грешат...

18.00 лв.Без данък: 15.00 лв.

Свързани книги

Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността
ТОП

Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайн...

68.00 лв.Без данък: 56.67 лв.

Тагове: Математика и физика,Научни теории

Спецификация
Година 09-04-2010
Страници 312
Размери 140/215 мм
Тегло 0.38 кг
Подвързия Мека корица
Жанр Математика и физика, Научни теории

Този продукт няма отзиви.

Напишете отзив
Защитен код

Записване за бюлетин

При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.

На фокус

От Нанга Парбат до военнопленническия лагер

19/02/2020

Август 1939 г.След двеста мили езда от Гилгит, който се намира във височинния север на Кашмир, спряхме в Шринагар и..

Употребата на математиката в съдебната зала

11/02/2020

Математиката е разказ за света около нас. Всъщност всички ние боравим с математически принципи през цялото време – ..

"Изток-Запад" ви предизвиква: напишете обяснение в любов към... книга.

04/02/2020

Денят на влюбените наближава и за да отбележим заедно празника, "Изток-Запад" ви предизвиква: напишете обяснение в ..

Защо за принцесата има история?

30/01/2020

Имало едно време малка принцеса, чийто баща, кралят, властвал над велика страна, пълна с планини и долини. Палатът ..