Историята на тригодишното околосветско пътешествие на известния мореплавател Фернандо Магелан, разказана както никога досега

Обикновено гледаме на Магелан през силно романтизирания му образ; макар основанията за това да са безспорни, авторът на тази книга – Лорънс Бъргрийн – ни представя един далеч по-многопластов, сложен и интригуващ човек.

„Магелан. Отвъд края на света“ е биография, която удачно представя панорамната картина на Великите географски открития през личната съдба на Фернандо Магелан. Нито веднъж Бъргрийн не нарушава баланса между житейските и политически избори пред Магелан и факторите, от които те зависят – от крале и офицери до обикновени моряци и непознати дотогава племенни вождове. Английското подзаглавие на книгата – “The True Story of the Terrifying First Circumnavigation of the Globe” – говори само по себе си. Флотът, пет кораба с екипаж от 260 моряци, отплава от Севиля през 1519 г.; завърналите се оцелели три години по-късно са само 18 души на борда на един кораб. Сред тях не фигурира загиналият на Филипините Магелан. И ако това звучи стряскащо, историята, развила се в рамките на трите години на Първото околосветско пътешествие и описана така увлекателно от Бъргрийн, е наистина страховита.

Политически интриги, противоречащи си амбиции и непрекъснато променяща се властова динамика са обичайни спътници на амбициозния Магелан през цялото му пътешествие. Тръгването му от Стария Свят е придружено от немалко перипетии и раздвоената му лоялност между португалския крал и испанския му търговски съперник. Магелан е назначен за „генерал-капитан“ на впечатляваща за времето си флотилия с безпрецедентна историческа задача съвсем не безпроблемно, така че удобната за историческата наука детерминистична, ретроспективна рамка в случая не работи. И именно тук авторът се проявява освен като съвестен историк и като добър психолог. Бъргрийн удачно реконструира сложния и често чепат характер на Фернандо Магелан, напипва неговите силни страни и слабостите му, но още по-важното – разглежда личността му в развитие, което отчита предизвикателствата, с които мореплавателят се сблъсква в личен, политически, природен (в най-суровия смисъл на думата) план. Така авторът представя на читателя един пълнокръвен (понякога прекалено) и очовечен образ на забележителна историческа фигура, позволявайки му да вникне в детайли, които никой паметник, колкото и подробен и добре изваян да е, не би могъл да предаде.

Портрет на Магелан от XVI в. Неизвестният художник е постигнал забележителна прилика с оригинала.

Получилият лично от испанския крал Карлос титлата „генерал-капитан“ португалец се озовава във вихъра на високата политическа игра и съперничество между Испания и Португалия – двете католически перли в папската корона, чиито облачни и сложни отношения се развиват под сянката на подписания през 1494 г. Договор от Тордесияс, разпределил Новия свят на испанска и португалска зона на влияние. Гледан като ренегат в португалската си родина, Магелан не е посрещнат с отворени обятия и от испанците, които смятат, че кралят им прави грешка, предпочитайки чужденец пред собствените си способни капитани. Всичко това прави изходните позиции на амбициозния мореплавател извънредно несигурни както за път нагоре в йерархията, така и в отношенията му с командния състав и по-долу поставените във флота. Фактът, че е чужденец и че трудно усвоява испанския, са важни утежняващи фактори. Коронованият му благодетел е все по-далеч и по-далеч, което отваря нови предизвикателства в несигурния хоризонт на иначе физически здравия и изобретателен Магелан. Корабни бунтове, които той потушава брутално, непредсказуемия климат, плаване в напълно неизвестни за европейците води, физически лишения, сражения с непознати племена, насилствени и доброволни покръствания и постоянното предоговаряне на политическите позиции във висшия ешелон на Молукската армада изграждат своеобразния ръководен стил на Фернандо Магелан чак до съдбоносното му сражение с Лапу Лапу на Филипините, когато мореплавателят ще срещне своята гибел.

Карта на Магелановия проток, 1606 г. След като излиза от протока, Магелан се надява скоро да стигне до Островите на подправките. Вместо това започва мъчителен деветдесет и осем дневен преход през Тихия океан преди първото слизане на участниците в експедицията на суша.

Особено важен за стойността на книгата е фактът, че Бъргрийн ползва и анализира критично цялата налична историографска литература, както и автентични документи и първични извори от португалски, френски, испански, латински и италиански език. Той проследява биографичната нишка на именития мореплавател, поставяйки я в контекста на по-мащабните динамики на Испанската и Португалската империи, членовете на екипажа и различните политически среди и фракции, които те представляват, като в нито един миг не изпуска от поглед влиянието на личността на Магелан, противоречията в нрава и действията му, както и промените, които той търпи през тези три години. По същество книгата е сериозно историческо изследване, макар самият Бъргрийн да е биограф и журналист с подчертан интерес към мореплаването. Може би именно този му профил прави книгата толкова увлекателна за възможно най-широк кръг читатели.

Особено приятно впечатление прави историографския обзор в края на своеобразната одисея, през която Лорънс Бъргрийн превежда читателя. Този обзор е повече от необходим, защото Магелан е представян „ту като тиранин и предател, ту като мечтател и герой“, както авторът справедливо констатира. Тези определения не са задължително в противоречие едно с друго, особено в граничното време, което Магелан прекосява и на което задава тон по начини, на които едва ли е подозирал, че е способен. Анализът на наличните източници, открояването на различните тълкувания, натоварени с политически и личностен заряд, допринасят неимоверно към качествата на биографията на смелия португалски моряк и я правят задължително четиво за всеки, изкушен от огромната тема за Великите географски открития, било то професионален историк или просто любител.

Автор: Калоян Васев