„Люляковите момичета“, ревю на Мила Чорбанова

В последно време темата за концлагерите стана доста популярна. Две от книгите по темата обаче станаха доста по-разпознаваеми от „Люляковите момичета“ без далеч да имат толкова качества и исторически факти, колкото тази книга. Някой от вас я препоръча в случаен коментар тук, записах си я и сега и дойде редът.

Книгата е с внушителните 508 страници, но всички те се прочитат на един дъх. Историята се развива в женския концлагер „Равенсбюрк“ по време на Втората световна война. Авторката разказва за оцелели момичета, но дава и гледната точка на мъчителките им, които също са били жени. Дали жената е нежният пол? Дали е мила, добра, с инстинкт за грижа за децата? Марта Хол Кели дава безпристрастно гледната точка на единствената жена доктор в „Равенсбрюк“, която участва в безчислени жестоки убийства и експерименти с хора, тестове на лекарства и многократни операции на здрави жени и деца. Д-р Обейрхойзер е реална историческа личност, осъдена на 20 години затвор след войната за престъпления срещу човечеството, от които излежава само 5 години. След това поради политически причини е освободена и си основава клиника, в която необезпокоявана работи като семеен лекар.

Книгата, от друга страна, разказва за вдъхновяващи образи на жени, които оцеляват и допринасят за това историята и жертвите да не потънат в забрава и подвигът им да се помни.

Защо „Люляковите момичета“? Защото люлякът цъфти най-красиво и дъхаво само след много тежка зима.

Силно препоръчвам книгата. Особено в тези дни на безвремие и притеснение дава един различен поглед на оцеляване в нечовешки обстоятелства. Времена, в които вирус не е имало, но от човешка ръка в лагерите са загинали над 11 милиона души.

С изключение на няколко сцени, книгата не е тежка за четене, а се приключва на един дъх. Също така е от онези романи, за които си даваш сметка, че героите ще ти липсват доста време след последната страница.