Лудостта на тълпите, или как идентичността се превърна в оръжие

Днес всяка новина е мигновена. Всеки слух е глобален. Всяка присъда е публична. Но не присъда на неутрален съдник, следващ закона, а улично правосъдие на един нов вид тълпа. Такава със смартфони в ръце, която не може да бъде разпръсната. Характерът на тълпата обаче остава непроменен – тя е не само нетолерантна, но и властна, както отбелязва още Густав Льобон. Дъглас Мъри – британски неоконсерватор – вижда обаче в нея да доминират опасни леви идеи, които опитват да запълнят вакуума, образуван от залиняването на старите западни норми, на стария морал, предразсъдъци, представи. Различните движения за права – на феминистките, на чернокожите, на хомосексуалистите – са постигнали големи победи в близкото минало. Но днес – вече лишени от истински противници на Запад – според Мъри са започнали да се бият с призраци, превръщайки се самите те в потисници.

„Политиката на идентичността“ определя, че да бъдеш гей (какъвто е и самият Мъри) не се ограничава само с това да си привлечен от хора от собствения ти пол, нито пък да си чернокож определя единствено цвета на кожата ти. Те са превърнати в политическо заявление. То следва конкретни норми. Отклонението се наказва с публично порицание и отхвърляне от общността. Понякога нещата отиват и по-далеч – уволнение, тормоз, смъртни заплахи. Колелото се е завъртяло и борбата за равенство – за една „слепота“, която съди индивида сам по себе си – се е превърнала в борба за „социална справедливост“, основана на стереотипи, групова отговорност и цензура.

Благодарение на социалните мрежи размиването на границата между личен и публичен живот прави всеки огън по-лесен за разпалване от всякога. Сякаш постоянно изникващите кампании за очерняне на една или друга личност подтикват Дъглас Мъри да запита: кога е време да забравим и да простим? Нима една „проблемна“ шега отпреди десетилетие е достатъчна причина да съсипем нечий живот днес? Тълпата обаче не вижда нюанси, за нея съществуват само „ние“ и „те“. Отношение, което се пренася и на иначе несигурни полета като транссексуалността. Недостатъчно добре разбран феномен, който обаче е най-новият фронт на борбата за права. И както във всяка война място за алтернативни мнения няма, били те и чисто научни. Дъглас Мъри не отрича правата на транссексуалните, нито им се противопоставя. Той обаче подчертава колко рисковано е превръщането на транс в тренд, колко неадекватна е психиатричната помощ, която тези хора получават, и още повече – колко опасно е подлагането на деца на процедура за смяна на пола.

В книгата „Лудостта на тълпите“ Дъглас Мъри разсъждава трезво и премерено. Отправя важни предупреждения, без да се плаши от гнева на тълпата. Той си поставя амбициозна цел – да проправи път за дискусия през полета, доминирани от емоции и публична истерия. Основната преграда пред завземащия все по-силни позиции на Запад тоталитарен начин на мислене според него е запазването на свободата на словото – кауза, с която той е тясно обвързан.

За автора

Дъглас Киър Мъри е британски писател, журналист и политически коментатор. Той е основател на Центъра за социално сближаване и е асоцииран директор на тинк-танк обществото „Хенри Джаксън“, както и редактор на британско издание за култура и политика „Спектейтър“. Пише още за „Нашънъл Ривю“. Чест гост е в коментарни политически телевизионни предавания заедно с личности като Ричард Докинс и Сам Харис. Критик на исляма. Автор е на пет книги, все с високи оценки от читателите. В България той е познат с книгата си „Странната смърт на Европа“. 

Дъглас е англичанин, гей, десен консерватор с особено силен личен ангажимент към каузата за спасяване и съхраняване на европейската култура. През последните 10 години си извоюва репутацията на един от увлекателните и последователни защитници на свободата на словото. Проникновен критик на доктрината на мултикултурализма, проникнала на всички административни, медийни, културни и политически нива в Европа.