Литературни пътешествия в Индия

„Еротични истории за пенджабски вдовици“

Ники е млада жена с индийско потекло, която живее в Лондон. Произхожда от общността на сикхите, чиито корени са в щата Пенджаб в Индия, но поради многото преселници в Англия, в Лондон вече се е оформил квартал, населен основно с индийци сикхи. Ники е родена в английската столица и не може да възприеме ограничаващите правила на общността. Уговорените бракове, ръководната роля на мъжете, подчинението – всичко това й е чуждо. Ето защо тя въстава срещу наложените й ограничения – напуска университета, изнася се от къщи и започва работа в един бар. През цялото време обаче не й дава мира мисълта, че пропилява живота си.  Непрестанно търси благотворителни каузи, в които да се включи, но все не успява да открие своето призвание.

Сестра й е нейна пълна противоположност – уважава традициите и се стреми към уговорен брак. Въпреки нежеланието си, Ники е принудена да й помогне в намеренията й. Съгласява се да отиде до сикхския храм в индийския квартал, който е сърцето на общността, и да постави там обявата й. На таблото обаче забелязва съобщение, че се търси преподавател по творческо писане. Страстен читател и любител на книгите, Ники веднага си представя как под нейното ръководство ще се родят литературни шедьоври, така че възторжено се хваща за тази възможност. За нейно разочарование, оказва се че ученичките й са възрастни вдовици, които дори не могат да четат и пишат. Налага се вместо на творческо писане да ги учи на буквите. Само че вдовиците съвсем не са дошли там за това. Желанието им е било да намерят място, където да могат да се срещат и да общуват необезпокоявано. Положението на вдовиците в тази общност е наистина тежко – когато съпругът почине, жената става напълно зависима. Вдовиците нямат никакви права (включително и да се оженят повторно), нямат свобода, нямат глас. Превръщат се в невидими хора.

Когато се записват на курса по творческо писане, вдовиците вярват, че ще си разказват истории. А те имат много какво да разкажат. Никога не са имали възможност да изразяват свободно мислите, чувствата, желанията си. Така се раждат еротични истории, които далеч надхвърлят всичко, което Ники си е представяла. Искрата не е угаснала в тези жени, само е била дълго потискана. Може би рисуваните образи са толкова ярки и силни, защото въплъщават скритите копнежи на жени, които никога не са имали възможност да ги проявят. Всички те са имали уговорени бракове (някои дори са се омъжили на крехката възраст от 10 години). Подчинени, насилвани, пренебрегвани, те са трупали своите мечти и копнежи, своето желание за любов и нежност, за да намерят те излаз в еротичните истории, които разказват. За разлика обаче от розовите романи, където еротичните описания са част от фабулата (и се приемат много насериозно), тук те се разказват като приказки от 1001 нощ (или от Декамерон). С леко намигване, с чувство за хумор – като повод след това всички да се посмеят, особено като ги сравнят със сексуалните си преживявания в действителност. Разказвайки си тези истории, жените започват да изграждат силни връзки на съпричастие, подкрепа и обич, а Ники разбира, че има много какво да научи от възрастните жени с богат опит и още по-богато въображение.

„Еротични истории за пенджабски вдовици“ се оказа много по-дълбок, социален и психологически роман, отколкото подсказва името му. Описващ връзките и стълкновенията между Изтока и Запада, между различните култури (индийска и британска), книгата рисува достоверни картини от живота на индийските емигранти в Лондон.


„Децата от Бхут базар“

Близо до пазара, до претъпканите с хора, кучета и рикши алеи, покрай сергиите, от които мирише на кардамон и врящо олио, под затъмненото небе, откъдето през смога не прониква слънчев лъч, близо до последната спирка на метрото се намират порутени постройки с ламаринени покриви, където живее Джей със семейството си. От дома си той може да види блестящите светлини на небостъргачите, издигащи се в непосредствена близост до гетото, където майка му и много други жени ходят да работят като прислужници. Макар и съвсем близо, на Джей и приятелите му, свикнали да живеят без течаща вода и без канализация, огромните сгради изглеждат като от друга планета. Те всяка сутрин се редят на опашка, за да отидат до обществената тоалетна или за да налеят вода за домакинството. Единственото, което споделят с богатите си съседи, е смрадта, която се носи от огромните купчини боклук в края на гетото и смога, затъмнил небето, от който понякога денят заприличва на нощ.

Деветгодишният Джей гледа твърде много полицейски сериали. Смята се за по-умен от Пари (макар че тя получава най-високите оценки) и от Фаиз (макар че той има истинска работа). И когато един ден техен съученик изчезва, Джей решава да приложи уменията си да разгадава загадки, придобити от гледането на много кримки, за да го намери 

Това, което в началото изглежда като игра, започва да придобива зловещи измерения, когато и други деца от квартала изчезват едно след друго. Джей, Пари и Фаиз се изправят лице в лице с покрусени родители, безразлични полицаи, подозрителни съседи, може би дори и кръвожадни джинове. Защото ако няма естествено обяснение за тези изчезвания, тогава наред идва свръхестественото. А всеки знае, че добрите и лошите духове бродят сред нас, така че вероятно някой зъл джин е виновен за необяснимите трагедии. Поне така си мисли Джей, но тези разсъждения не подхождат на един детектив, пък и Пари задава неудобни въпроси, които нямат логично обяснение. 

Написана от индийска журналистка с множество награди, книгата гради сюжета си върху действителни случаи на безследно изчезнали в Индия деца. Всеки ден там изчезват по 180 деца! Книгата дава лице и глас на изчезналите деца, те престават да са просто статистика, а стават реални личности със свой характер, истории, мечти…

„Децата от Бхут базар“ описва живота на хората от най-бедните прослойки в Индия, обречени на мизерия, изцяло немислима за Западния свят. Със задълбочено познаване на действителността и дълбок психологизъм Дийпа Анапара рисува потресаваща картина на едно общество, в което любовта, приятелството и подкрепата играят основна роля, наред обаче с нищетата, пиянството, насилието… 

Великолепно написана книга, която би допаднала на почитателите на „Шантарам“, също рисуваща живота в гетото, но през очите на мафиот. Тук обаче описанието е през очите на дете, защото само децата могат простодушно да продължават да търсят истината там, където цинизмът на възрастните отдавна ги е накарал да се откажат и примирят. Една книга, в която въпросите са повече от отговорите. Важни екзистенциални въпроси, които продължават да ни преследват дълго след като сме затворили  и последната страница.





Коментар

Защитен код


Препоръчани книги

Еротични истории за пенджабски вдовици
ТОП

Еротични истории за пенджабски вдовици...

18.00 лв.Без данък: 16.51 лв.

Невероятните приключения на сестрите Шергил
ТОП

Невероятните приключения на сестрите Шергил...

18.00 лв.Без данък: 16.51 лв.

Децата от Бхут базар
ТОП

Децата от Бхут базар

19.00 лв.Без данък: 17.43 лв.


Записване за бюлетин

При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.