За първи път на български език се появява пълният стихотворен превод на всички басни от Лафонтен и то с илюстрациите на Франсоа Шово, съпътствали оригиналното френско издание.
„Басни“ включва предговор от проф. Стоян Атанасов и предисловие от самия Лафонтен. В него откриваме важни откровения за естетиката на баснописеца.
Настоящият том съдържа 243 басни, писани и публикувани в продължение на 25 години от великия баснописец. Техният пълен стихотворен превод е дело на Атанас Сугарев и Паисий Христов.
От рождението на Лафонтен ни делят три столетия, но творчеството му не губи своята актуалност. Лафонтен е син на своето време, тоест продукт на френския класицизъм от втората половина на XVII в. Но ако той беше само това, басните му едва ли щяха да се възприемат днес като нещо повече от литературно свидетелство за една отминала епоха. А днес Лафонтеновите басни се четат по цял свят и от хора на всички възрасти. Разковничето за тази универсалност следва да търсим в Лафонтеновата грация и добронамерена прозорливост, пише в предговора към българското издание проф. Стоян Атанасов.
В метафорите и алегориите му лесно можем да открием до днес съществуващи пороци в човешкото общество – гордост, лукавство, лицемерие... Баснописецът ги илюстрира, насочва читателя към поуката от всеки конкретен разказ, но никога не подхожда строго осъдително от висотата на човек, за когото тези чувства и дела са принципно чужди. Крайната оценка на положително и отрицателно, редно и нередно в постъпките на героите е оставена на читателя; баснописецът, в ролята на неутрален разказвач, напомня общовалидни и общоизвестни истини за човешките нрави.
Всъщност, изобразявайки доброто и лошото у човека, без да възхвалява първото, без да клейми второто, Лафонтен ни отваря очите за човешката природа. Прави го с лека усмивка, която поражда и нашата. Друг писател, наш съвременник, Шарл Данциг, автор на нестандартния „Егоистичен речник на френската литература“, отбелязва: „Разликата между Лафонтен и моралиста е, че Лафонтен не е черноглед. Той познава реалностите, после се усмихва.“, пише Стоян Атанасов.
Всеки читател ще забележи лаконизма и изяществото в написаното от Лафонтен, но неговите басни не са набързо претворени моментни хрумвания, а внимателно шлифовани диаманти. Ръкописите на автора свидетелстват за чести корекции. Така например корекциите върху „Лисицата, мухите и таралежът“ (кн. XII, басня 14) са толкова много, че във финалния вариант на творбата са останали едва два стиха от първоначалния.
Всяко поколение читатели в ученическа или зряла възраст открива и преоткрива своя Лафонтен. Една от причините може би се корени именно в елегантността и красотата на неговото слово. Ето и пример за него:
ДИСАГИТЕ
До всяка жива твар изпрати Зевс обява
да дойдат на съвет край светлия му храм
и който нещо в себе си не одобрява,
спокойно да признае сам,
а той ще го оправи вещо.
„Маймуно – рече Зевс, – ще споделиш ли нещо?
Със другите сравни ти свойта красота
и прецени дали я бива.
Доволна ли си?“ – „О, разбира се, че да!
Не съм ни гърбава, ни крива,
със хубави черти и най-нормален вид.
Но мечката е груб и тромав индивид,
от своя лош късмет дали ще се оплаче.“
Чу мечката това, обаче
взе своята снага сама да хвали там,
но слона нагруби, че бил с хобот голям,
с провиснал тлъст търбух и с крак като колона.
Най-мъдър беше той сред този горски двор,
ала в ругателния хор
напук на своя нрав бе включен бързо слона
и кита обвини, че той
под слой сланина тежко пъшка.
И мравката дори изкара се герой
и се присмя на дребна въшка.
Изслуша Зевс сганта с езика ѝ злоблив.
Изгони ги накрай, чул все един мотив
във техните слова, посочващ чужди грешки –
грозник е всеки друг, аз само съм красив.
Пръв в този подъл спор е май родът човешки –
за своите грешки сляп, за чуждите – окат
е всеки в този грешен свят.
Бог всички е създал на този свят с дисаги
и всеки спазва тук един и същи ред:
торбата с лични грешки човек отзад все слага,
а с чуждите недъзи – торбата е отпред!