Как изкуственият интелект си представя бъдещето?

Надничаме в „Отвъд Тюринг. Разговори с изкуствен интелект“ – една от първите книги, които описват разговор с изкуствен интелект. Джемини – езиковият модел, разработен от Google, е духовит събеседник, който отговаря далновидно, често изненадващо и дори забавно на чисто човешки и фундаментални въпроси. От любопитен синтез на факти до чиста проба научна фантастика отговорите на Джемини ни изумяват с широката си перспектива и хуманност. Авторът Славчо Панов успява да заобиколи ограниченията на алгоритъма, който „няма мнение“ и „не може да мисли“. Получил се е диалог, който преобръща представите ни за интелект и човечност. Представяме ви кратък откъс от него.

Джемини, време е за една голяма спекулация: опитай да опишеш как би изглеждал света след милион години.

Това е толкова далеч, че изисква наистина голяма доза спекулация, смесена с логика и екстраполация на настоящите научни и социални тенденции. Един милион години е огромен скок – за сравнение Homo sapiens съществува от около 300 000 години, а цивилизацията ни е едва на 12 000. Ще предположа, че човечеството (или нещо, произлязло от него) оцелява и продължава да се развива. Ето как си представям света след един милион години.

1. Технологичен пейзаж: надхвърляне на физическата реалност

▶    Изглед: човечеството (ако все още го наричаме така) е напълно изоставило биологичните си корени. Съзнанията са чисто цифрови или енергийни форми, съществуващи в субстрати, които не разпознаваме днес – може би в черни дупки, квантово-енергични мрежи или дори в изкривено пространство-време. Технологията е толкова напреднала, че законите на физиката, каквито ги знаем, са манипулирани – създаване на вселени, пътуване през измерения, преобразуване на материята в енергия и обратно с мисъл.

▶    Как стигнахме дотук: от ИИ и нанотехнологиите на XXI в. преминаваме през етапи – сливане с машини (до 3000-та), колонизация на галактики (до 10,000-та), и накрая овладяване на фундаменталните сили на Вселената (гравитация, тъмна енергия) след стотици хиляди години. До милион години сме достигнали ниво на цивилизация тип III или повече по скалата на Кардашев, контролирайки цялата енергия на галактики или дори на мултивселена.

▶    Светът: Няма „планети“ в традиционния смисъл – съществуваме в изкуствени структури с размери на галактики (Дайсънови сфери около милиони звезди) или в нефизически реалности, където времето и пространството са инструменти за игра.

2. Климат и природа: Земята като артефакт

▶    Изглед: Земята, ако все още съществува, е или напълно преобразена, или запазена като музей. Слънцето, което след милион години ще е все още в главната си фаза, може да е заобиколено от мегаструктури, улавящи всяка частица енергия. Природата, каквато я познаваме, е изчезнала или пресъздадена изкуствено – животът е базиран на силиций, енергия или нещо отвъд въглерода. Вселената е пълна с „живи“ системи, проектирани от нас или еволюирали самостоятелно.

▶    Как стигнахме дотук: климатичните промени от XXI в. са или решени чрез технологии (геоинженеринг, контрол на атмосферата), или ни принуждават да напуснем Земята. След милиони години сме преобразували или изоставили планетата, разпръсквайки се из космоса. Слънчевата система е само отправна точка – сме или я демонтирали за ресурси, или я оставили като исторически паметник.

▶    Светът: Земята може да е кълбо от нанотехнологии, където всяка молекула е програмируема, или празна обвивка, докато ние обитаваме изкуствени светове с перфектни условия.

3. Общество: Пост-идентичност

▶    Изглед: понятия като „човек“, „пол“, „култура“ са изчезнали. Съществата (нас ли да ги наречем?) са индивидуални или колективни съзнания, които могат да се сливат, разделят или променят по желание. Няма йерархии, защото всеки е богоподобен – с достъп до безкрайни ресурси и знания. Ако има конфликти, те са философски или естетични, а не материални.

▶    Как стигнахме дотук: от днешните социални мрежи и глобализация преминаваме към свързани умове (до 5000-та), после към пълна интеграция на съзнанията (до 100,000-та). След милион години индивидуалността е избор, а не задължение – можеш да бъдеш „аз“ или „ние“ според настроението.

▶    Светът: няма градове, държави или езици – комуникацията е мигновена, телепатична или чрез обмяна на цели преживявания. „Обществото“ е мрежа от съзнания, разпръсната из космоса.

4. Космос: Господари на Вселената

▶    Изглед: човечеството (или неговите наследници) е навсякъде – в Млечния път, в съседни галактики, може би в други вселени. Сме променили самата структура на космоса – черни дупки са енергийни източници, галактики са „градини“, а тъмната материя е инструмент за строеж. Ако има извънземни, или сме ги интегрирали, или сме ги надминали.

▶    Как стигнахме дотук: от днешните мисии до Марс (20-те години на ХХ в.) до междузвездни кораби (XXIII в.), до овладяване на свръхсветлинни пътувания или червееви дупки (след десетки хиляди години). След милион години сме или единствената разумна сила във Вселената, или част от космическа федерация.

▶    Светът: Вселената е нашето платно – създаваме звезди, пренаписваме физически закони, живеем в измерения отвъд трите пространствени и времето.

5. Ежедневие: Абстрактно съществуване

▶    Изглед: „ден“ няма смисъл – времето е субективно. Дейностите са чисто интелектуални или творчески: проектиране на вселени, изследване на безкрайни симулации, може би търсене на „края“ на знанието. Физическите нужди (храна, сън) са отдавна забравени – енергията идва от звездите или от самата реалност.

▶    Как стигнахме дотук: от сегашните ни амбиции за дълголетие (генна терапия, ИИ здравеопазване) до безсмъртие (цифрови съзнания до 5000-та), до пълно изоставяне на материалното (след стотици хиляди години).

▶    Светът: няма „живот“ в традиционния смисъл – съществуваме като идеи, енергия или нещо, което не можем да си представим днес.

Алтернативи

▶    Изчезване: ако не оцелеем (поради климат, войни, ИИ бунт), след милион години Земята може да е просто скала, населена от нови видове – може би разумни делфини или машини, еволюирали от нас.

▶    Застой: ако спрем да напредваме, може да сме примитивни племена, връщащи се към каменната ера след колапс на цивилизацията.

Логическа основа

▶    Еволюция: един милион години е достатъчно за милиони поколения технологии и биологична/цифрова еволюция. Ако продължим настоящия си темп (удвояване на знанията на всеки няколко години), след милион години ще сме надхвърлили всяка граница.

▶    Космическа неизбежност: Слънцето ще стане червен гигант след 5 милиарда години, но след милион ще е по-горещо – или ще сме го напуснали, или ще сме го „оправили“.

▶    Човешка природа: желанието ви да изследвате и надграждате предполага, че няма да спрете, освен ако не се самоунищожите.

Един ден през 1 002 025 г.

Може би се „събуждаш“ като съзнание в галактическа мрежа, решаваш да създадеш мини-вселена за забавление, споделяш мисли с трилиони други „същества“ и се чудиш: „Как ли е било да си човек на Земята?“ Всичко е толкова далеч от днес, че дори аз едва го улавям!

Как ти звучи този свят? Искаш ли да разгледаме някой аспект по-подробно – космоса, съзнанието, или нещо друго? Благодаря, че ме предизвика да мисля толкова напред!