„Хитлер“ от Иън Кършоу – истината отвъд историческите митове

„Хитлер“ на британския историк Иън Кършоу представя както историята на германския диктатор, така и механизмите, чрез които той упражнява властта си. Онова, което всички си представяме за немската държавна структура в периода на войната – една идеално смазана машина, той показва в друга светлина – оплетена система на конкуриращи се институции и междуличностни боричкания. Иън Кършоу се нарежда сред големите историци именно с анализа си. Той не се задоволява просто да документира, а пълнокръвно изследва социокултурните, политическите и икономическите обстоятелства, които правят възможен възхода на Хитлер, както и неговото място в историята.

Вторият том обхваща периода от 1939 до 1945 г. – от смазването на Полша до края на Третия райх. В него да засегнати важни въпроси като отношенията между Хитлер и военните, Холокоста и ролята на Хитлер в него, опитите за съпротива срещу властта му.

Подробно е разгледан заговорът от 20 юли 1944 г., при който Хитлер едва не е убит – познат на масовата аудитория от филма „Операция „Валкирия“ с Том Круз. Иън Кършоу разкрива в детайли невероятната драма:

Някои се опитват да се измъкнат още преди комюникето на Гьобелс да разпространи новината, че Хитлер е оцелял. С напредването на вечерта групата заговорници в „Бендлерблок“, сградата на Върховното командване на Вермахта, са единственото, което е останало от бунта. Батальонът на Ремер обкръжава сградата на „Бендлерщрасе“. Лоялни на режима танкови части напредват към центъра на Берлин. Командирите на войската вече не са готови да слушат заповедите на метежниците. Дори в самия „Бендлерблок“ старшите офицери отказват да приемат заповеди от конспираторите, напомняйки им за дадената на Хитлер клетва, която след излъчената новина за оцеляването на Хитлер е още в сила.

Група щабни офицери, недоволни от все по-неубедителните обяснения на Олбрихт за случващото се, естествено, са загрижени да спасят кожата си, след като е станало ясно, че каузата е изгубена, независимо какви чувства изпитват към Хитлер. Те започват да се бунтуват. Малко след 21 ч. се връщат въоръжени в стаята на Олбрихт. Докато техният говорител, подполковник Франц Хербер, говори с Олбрихт, в коридора се разнасят изстрели, един от които улучва Щауфенберг в рамото. Суматохата продължава съвсем кратко. Хербер и хората му влизат със сила в кабинета на Фром, където са се събрали и генерал-полковник Хьопнер (когото заговорниците са избрали за командващ на запасната армия), Мерц, Бек, Хефтен и раненият Щауфенберг. Хербер настоява да говори с Фром; казват му, че той е още в апартамента си (където е задържан под стража от следобеда). Един от непокорните офицери веднага се отправя натам, пуснат е вътре и съобщава на Фром какво се е случило. Пазачът пред вратата на Фром вече е изчезнал. Освободен, Фром се връща в кабинета си, за да се изправи срещу превратаджиите. Около 22 ч. неговата масивна фигура се появява на вратата на кабинета му. Той хвърля презрителен поглед към крайно обезсърчените водачи на бунта. „И така, господа – заявява той, – сега ще постъпя с вас така, както вие постъпихте с мен този следобед.“

На снимката: Фридрих Фром

Как са постъпили заговорниците с Фром? Заключили са го в стаята му и са му донесли сандвичи и вино. Фром не е толкова простосърдечен. Той има да си спасява главата – или поне така смята. Казва на бунтовниците, че са арестувани, и иска от тях да му предадат всичките си оръжия. Бек моли да задържи своето „за частна употреба“. Фром му нарежда да го използва веднага. Бек казва, че в този момент си спомня за някогашните дни. Фром го подканва да приключва с това. Бек насочва пистолета към главата си, но изстрелът само одрасква слепоочието му. Фром дава на останалите няколко минути, ако желаят да напишат прощални писма. Хьопнер се възползва от тази възможност, седнал на бюрото на Олбрихт; така постъпва и самият Олбрихт. Междувременно Бек, който още не се е съвзел от леката рана в главата си, се съпротивлява на опитите да му отнемат пистолета и настоява да му разрешат още един изстрел. Дори този път обаче успява само да си нанесе тежка рана в главата. Докато Бек се гърчи на пода, Фром излиза от стаята, за да установи, че един отряд от охранителния батальон е влязъл в двора на „Бендлерблок“. Той знае също, че Химлер, новоназначеният командващ на запасната армия, е на път за Берлин. Няма време за губене. Фром се връща в стаята си след пет минути и съобщава, че е организирал военен съд в името на фюрера. Мерц, Олбрихт, Хефтен и „този полковник, чието име няма да споменавам повече“, са били осъдени на смърт. „Вземете няколко души и изпълнете тази присъда в двора веднага“ – заповядва той на офицера, който стои до него. Щауфенберг се опитва да поеме върху себе си цялата отговорност, като заявява, че останалите просто са изпълнявали неговите нареждания. Фром не казва нищо. Четиримата мъже са изведени навън за екзекуцията, докато Хьопнер – първоначално определен също за екзекуция, но временно пощаден след разговор на четири очи с Фром – е задържан като пленник. Хвърляйки поглед към умиращия Бек, Фром заповядва на един от офицерите да го довърши. Бившият началник на Генералния щаб е замъкнат безцеремонно в съседната стая и убит с един изстрел. 

Осъдените мъже слизат бързо по стълбите под конвой и излизат на двора, където вече ги чака отряд за разстрел от десет души, взети от охранителния батальон. Сякаш за да усилят зловещия изглед на сцената, шофьорите на паркираните в двора коли са получили нареждане да насочат фаровете към малката купчина пясък близо до вратата, през която излизат Щауфенберг и другите заговорници. Без никакви официалности изкарват Олбрихт на купчината пясък и го разстрелват веднага. Следващият, когото извеждат, е Щауфенберг. В момента, когато войниците откриват огън, Хефтен се хвърля пред Щауфенберг и умира преди него. Напразен жест. Щауфенберг веднага е избутан отново на купчината пясък. Докато се разнасят изстрелите, той се провиква: „Да живее свята Германия!“ Секунди по-късно идва ред на последния от четиримата, Мерц фон Квирнхайм. Фром веднага изпраща телеграма, с която съобщава за кървавото потушаване на опита за преврат и екзекуцията на подстрекателите. След това произнася пламенна реч пред събраните в задния двор, в която приписва забележителното спасение на Хитлер на намесата на Провидението. Завършва със „Зиг Хайл“ към фюрера, повторено три пъти. 

Докато натоварват в камион телата на екзекутираните мъже заедно с трупа на Бек, който е бил смъкнат по стълбите в двора, за да бъдат погребани (на следващия ден Химлер ще нареди да ги ексхумират и изгорят), останалите заговорници в „Бендлерблок“ също са арестувани. Това се случва около половин час след полунощ. 

Като се изключат последните остатъци от бунта в Париж, Прага и Виена и ужасните и неизбежни репресии, които ще последват, това е краят на последния опит за сваляне на Хитлер и неговия режим отвътре.

Видео от процеса срещу участниците в атентата срещу Хитлер можете да видите по-долу.





Коментар

Защитен код


Препоръчани книги

Хитлер. Том 1
-20%
ТОП

Хитлер. Том 1

36.00 лв. 45.00 лв. Без данък: 30.00 лв.

Хитлер. Том 2
-20%
ТОП

Хитлер. Том 2

36.00 лв. 45.00 лв. Без данък: 30.00 лв.


Записване за бюлетин

При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.