Втората световна война през погледа на германските генерали

Един от най-популярните и влиятелни британски военни теоритици – Базил Лидъл Харт, получава възможността да разпита офицери от висшето командване на Хитлер след края на Втората световна война. Резултат от тези срещи е книгата „Германските генерали говорят“.  В нея любознателният читател ще открие не само неизвестни факти за редица знаменити имена от Вермахта – като Гудериан, Ромел, Манщайн и др., – но и ще види войната през техните очи.

5 въпроса, чиито отговори ще научите от „Германските генерали говорят“:

• Как Хитлер успява да си осигури контрола върху Вермахта?

Малко след сватбата на Вернер фон Бломберг (министър на отбраната и главнокомандващ на Вермахта) за една машинописка:

 „...Химлер предоставя на Хитлер полицейско досие, от което излиза, че младоженката е била проститутка. След войната американски следователи изказват предположението, че Химлер е вкарал булката в канцеларията на Бломберг, за да му устрои клопка. Хитлер яростно реагира на разкритието, защото самото му присъствие на сватбата на „една уличница“ го е направило смешен. Той уволнява Бломберг от поста му и дори зачерква името му от списъка на офицерския корпус... когато на дневен ред стои назначаването на нов военен министър, Химлер вади ново досие, според което Фрич е обект на полицейско наблюдение за хомосексуални прояви. Всъщност досието е на друг човек със същото презиме. Но когато Хитлер привиква своя главнокомандващ, Химлер намира свидетел, който официално потвърждава, че става дума за генерала, и Хитлер освобождава Фон Фрич от поста му...

Според генерал Рорихт причината за действията на Химлер е стремежът да попречи на Фон Фрич да поеме поста и властта на Бломберг, защото това означава да поеме и върховното командване на Вермахта, с други думи, на всички въоръжени сили...

Междувременно Хитлер се е възползвал от възможността лично да поеме върховното командване на Вермахта с декларацията, че вече няма доверие на генералите. Дотогавашният пост на Бломберг получава по-нисък статут и е зает от генерал Кайтел, който според Хитлер притежава качествата на добър лакей. Същевременно на мястото на Фон Фрич за командващ сухопътните войски бива назначен генерал Фон Браухич, така че по времето, когато е напълно оправдан по скалъпените срещу него обвинения, Фон Фрич остава без пост. Това е и резултатът от кризата, разработена целенасочено, за да проправи пътя на Хитлер към пълен стратегически контрол и същевременно да укрепи влиянието на Химлер.“

• Преувеличена ли е ролята на Ервин Ромел?

„Случилото се при Аламейн е причина за тенденцията, от една страна да се говори за „легендата Ромел“, а от друга, да се твърди, че неговата репутация е незаслужено преувеличавана. Така става почти винаги, когато късметът изменя на дадена личност. В случая обаче има и по-съществена причина. Преди пристигането на Монтгомъри Ромел се е прочул като герой сред войниците от Осма армия до такава степен, че всяко добро постижение започва да се оценява в „ромели“. Това неусетно подкопава духа на армията и когато Монтгомъри поема командването, се полагат специални усилия „легендата Ромел“ да се замени с контралегендата „Монти“.

Това пропагандно упражнение има за цел да внуши, че постиженията на германския генерал се преувеличават. Какво е чувствал лично Монтгомъри по този повод обаче става ясно от начина, по който е събирал и подреждал снимки на Ромел до бюрото си; макар на по-късен етап да изразява мнението, че от двамата му противници по-опасният е бил Рундщет. Тук не бива да забравяме, че Монтгомъри никога не се е изправял срещу Ромел в разцвета на силите му и че когато накрая двамата се срещат в битка, Ромел е не само с подкопани от болестта сили, но и тактически осакатен поради огромния недостиг по отношение на числеността на войската и на петролните запаси. 

Съществената характеристика в успехите на Ромел е, че са постигнати с неравностойна военна сила и без никаква подкрепа от въздуха. Никой друг генерал, все едно от коя страна на фронта, не е постигал победи при подобни условия, с изключение на ранните британски успехи под ръководството на Арчибалд Уейвъл в сражения срещу италианците. Ясно е, че Ромел допуска грешки, но в битка срещу превъзхождащ те враг всеки пропуск може да доведе до поражение, докато генерал, на чиято страна е огромното предимство на силната армия, е в състояние да прикрие успешно и многобройни провали.

При Ромел по-сериозните недостатъци са плод на склонността му да пренебрегва административния аспект на стратегията и на пренебрежението му към детайлите. Същевременно той не умее да разпределя задълженията – недостатък, който непрекъснато дразни подчинените му офицери. Не само че се опитва да върши всичко сам, но и се опитва да „огрее навсякъде“, тъй че често губи връзка с щаба си и когато се налага да е в непосредствен контакт в случай на необходимост да се вземе важно решение, предпочита да препуска през полесражението. От друга страна, притежава великолепен усет в кой решителен момент да се появи на определено място, за да даде тласък на някое съдбоносно действие. Освен това създава за предприемчивите си младши офицери такива възможности да докажат способностите си, които останалите генерали, устремени към повишения, дори не си помислят да им предложат. В резултат младите го боготворят. Чувствата им са споделяни и от много от италианските войници, които откриват у него жизненоважен контраст със собствените си сенилни висши офицери, за които сигурността стои на първо място.

Като тактик Ромел се отличава с блестящо и често използване на тактиката на изненада и блъф. При първото си нападение в Африка той изпраща танковете си толкова навътре в пустинята, че много се отклоняват от курса си, но когато достига главната британска позиция, хитроумно прикрива оределите редици, използвайки камиони, които да вдигат гъсти облаци от пясък, като по този начин създава впечатлението, че танковете прииждат от всички посоки. С това постига пробив.

Ромел е не само изключително дързък, той е и изобретателен. Много често в битка използва танковете като примамка, като увлича британските танкове към клопката на противотанковите си оръдия и по този начин сръчно слива отбрана и нападение. С разгръщането на войната тази „Ромелова тактика“ все повече се възприема от всички армии.

Когато напуска Африка, противниците му едва ли не започват да съжаляват – толкова съществено е мястото, което е започнал да заема в живота и във въображението им. Това се дължи отчасти на забележително доброто му отношение към британските военнопленници; свидетелствата на избягалите от плен и завърнали се в частите си военни говорят за стратегия, белязана от рицарство. Още по-силно впечатление правят бързината в маневреността и стряскащата му способност да се появява отново в момент, в който врагът е убеден в поражението му.

Недостатъците му като стратег сериозно подкопават достойнствата на неговата дързост и усет. Качествата му на тактик засенчват недостатъците му.“

• Защо Хитлер уволнява „може би един от най-кадърните германски генерали“ – фелдмаршал Ерих фон Манщайн няколко седмици преди края на войната?

„Манщайн показва огромно умение в невероятно трудни условия: той организира постепенно оттегляне към полската граница. Хитлер обаче не желае да чуе доводите му за необходимостта да се обезсмисли руският натиск чрез продължително изтегляне на войските. Пламенните му доводи за необходимостта германците да се изтеглят все повече дразнят Хитлер, който в крайна сметка го отстранява през март 1944 г. и го заменя с Модел с довода, че упоритата съпротива чрез борба за всеки метър е по-необходима от всякакви сръчни маневри. Съществен, макар и неизказан, довод е политическото недоверие на Хитлер и Химлер към Манщайн. С това приключва военната кариера на най-опасния военен противник на Съюзниците: мъж, който съчетава съвременната представа за мобилност с класическото разбиране за маневреност, съвършенство в техническите детайли и несломима целеустременост. Като ми разказваше със съжаление за слизането на Манщайн от сцената, Блументрит завърши с думите:

– Той беше не само най-блестящият стратег сред нашите генерали, той притежаваше добър политически нюх. Хитлер трудно можеше дълго да търпи до себе си човек с неговите качества.

На съвещанията Манщайн често спореше с Хитлер пред другите и понякога се увличаше дотолкова, че да нарече някои от предложенията на Хитлер „глупави.“

• Как отбраната се превръща в инструмент на нападението? 

„В сферата на тактиката Бломберг внася значителен обрат в тенденцията на развитие. Дотогава Хамерщайн държи на старата германска военна доктрина за нападението, без материални възможности да я практикува, както и без нови технологии, които да я направят резултатна. Но в Източна Прусия Бломберг експериментира с нови форми на тактиката, които позволяват реалистичен поглед върху съществуващото превъзходство на съвременната отбрана, и се опитва да я превърне в обратното предимство: в инструмент на нападението. Вместо да се атакува силно укрепена позиция, врагът би могъл да бъде подмамен да напусне тази позиция, да бъде въвлечен в недообмислена или прибързана атака и тъй да бъде хванат в клопка, а настъпилото объркване да се използва, за да му се нанесе сериозен смъртоносен противоудар. Тази примамка може да се приложи, като се подмами врагът с привидно оттегляне или чрез внезапен ход, застрашаващ вражеските комуникации. Именно възможностите, които тази примамка предлага благодарение на съчетанието на нападателна стратегия с отбранителна тактика – нещо като меч и щит, – ме поразиха, докато изучавах Шърмановата кампания в Джорджия и в поредица от книги детайлизирах приложението ѝ в условията на съвременната война. Именно специалният интерес на Бломберг към тази идея ни свърза за първи път.

В допълнение Бломберг – за разлика от повечето генерали от онова време – преценява далеч по-вярно стойността на новото схващане за мобилна война, при която танковете изпълняват историческата роля на кавалерията...“

• Как Хитлер успява да превземе Франция?

„Неизвестната история на промяната в плана е нещо изключително. Аз се добрах до нея стъпка по стъпка. От самото начало германските генерали бяха повече от склонни да ми разказват за военните операции – професионалната обективност е тяхно характерно качество. Открих, че повечето от тях отдавна са запознати с военните ми трудове и това засилва готовността им да говорят и да обменят възгледи. Също толкова откровени бяха в мненията си за повечето от нацистките водачи, чиято роля ненавиждаха от сърце. В изказванията си за Хитлер отначало бяха по-въздържани. Очевидно беше, че много от тях са били тъй хипнотизирани от него – или тъй са се бояли от него, – че дори се колебаеха да споменават името му. Постепенно се убедиха, че той наистина е мъртъв; задръжките им отпаднаха и те започнаха да критикуват действията му по-свободно – Рундщет беше неизменно критичен. Независимо от всичко обаче продължаваха, напълно естествено, да прикриват пукнатините в собствените си редици. Едва след много разговори научих истината за плана, помел Франция.

Въпросният нов план бил вдъхновен от генерал Фон Манщайн, по онова време – началник-щаб на Рундщет. Според него първоначално съществуващият план бил прекалено прозрачен...“

Продължението, както и още любопитни факти, може да прочетете в „Германските генерали говорят“.