Емоциите като социална реалност

„Повечето хора живеят с един набор понятия за емоции през целия си живот и се изненадват от идеята за тяхната културна относителност. Но учените са документирали безброй понятия от различни кътчета на света, за които няма думи в английския език. Норвежците имат понятие за интензивна радост от влюбване – Forelsket. Датчаните имат понятието Hygge за споделен уют от близко приятелство. Руската Tocka е духовно страдание, а португалското Saudade – силен духовен копнеж.

След известно търсене идентифицирах испанско понятие, което няма пряк еквивалент в английския: Pena Ajena. Описва се като „тъга от загубата, която друг преживява“, но съм виждала и определението „срам или дискомфорт, който преживяваме от името на друг“. Ето още няколко примера, които според мен са убедителни:

• Gigil (филипински): поривът да гушнеш или притиснеш нещо, което е неустоимо прекрасно.
• Voorpret (нидерландски): удоволствието от събитие още преди то да се случи.
• Age-otori (японски): усещането, че изглеждаш по-зле след подстригване.

Някои понятия за емоции от други култури са невероятно комплексни и сигурно е невъзможно да бъдат преведени на английски, но представителите на тези култури ги преживяват безпроблемно. Понятието Fago (микронезийски), характерно за културата ифалук, може да означава любов, емпатия, съжаление, тъга или съчувствие в зависимост от контекста. В чешката култура понятието Litost може да бъде приблизително преведено като „страдание от собственото нещастие, комбинирано с желание за мъст“. Японското понятие Arigata-meiwaku се преживява, когато някой ви е направил услуга, която не сте искали и която ви създава затруднения, но от вас се очаква въпреки това да сте благодарни.

Когато говоря пред слушатели от САЩ за понятията за емоции и ги представям като разнообразни и културно специфични, а след това посочвам, че собствените ни английски думи, с които ги изразяваме, са по същия начин ситуирани в нашата култура, някои се изненадват. „Но щастието и тъгата са истински емоции“, настояват те, като че ли емоциите на другите култури не са точно толкова реални, колкото нашите собствени. Тогава обикновено отговарям: „Вие сте абсолютно прави. Fago, litost и т.н. не са емоции... за вас. Защото вие не разполагате с тези понятия; свързаните с тях ситуации и цели не са значими в културата на американската средна класа. Мозъкът ви не може да генерира прогнози за тях, затова понятието не започва да функционира автоматично, както това става с щастието и тъгата. За да разберем fago, ние трябва да комбинираме други понятия, които знаем, да осъществим концептуално комбиниране и да положим ментално усилие. Но ифалук притежават това понятие и мозъкът им автоматично прогнозира с негова помощ. Когато представителите на тази култура го преживяват, то е за тях точно толкова естествено и действително, колкото щастието и тъгата за вас.“

Да, fago, litost и т.н. са просто думи, сътворени от хора, но същото се отнася и за „щастлив“, „тъжен“, „уплашен“, „ядосан“, „отвратен“, „изненадан“. Сътворените думи са самата дефиниция на социалната реалност. Бихте ли казали, че местната ви валута е истинска, а на останалите държави не е? За някого, който никога не е пътувал, това може да изглежда така, защото не разполага с понятие за различни валути. Но опитните туристи имат понятието „Чужда валута“. Приканвам ви да усвоите понятието „Емоция от чужда култура“, за да разберете, че неговите конкретни случаи са точно толкова реални за другите, колкото вашите собствени за вас“.

Лиза Барет из „Как се раждат емоциите“

В това новаторско изследване психологът и невроучен Лиза Фелдман Барет ни доказва, че емоциите не са универсално програмирани в тялото и мозъка, а са психични преживявания, които всеки от нас конструира въз основа на нашата уникална лична история, физиология и среда.