Духът на приказките

Живяло едно време едно дете, което много обичало да слуша приказки. По цял ден ходело насам-натам и слушало всякакви интересни истории. Но въпреки че харесвало да ги слуша, никога не успявало да ги сподели. Като чуело някоя приказка, си я записвало на хартия и я пъхало в торбичката си. Но дори и веднъж не могло да даде приказките на някой друг. Така след няколко години целият му джоб се напълнил с приказки.

Като се препълнила торбичката му с приказки, детето започнало да ги тъпче в пазвата си, а тези, които останали в торбичката му, били толкова нагъсто, че не можели да дишат. Приказките обикновено трябва да се споделят с другите, а като стояли само в торбичката на детето, това нямало как да стане. Не можели да си поемат дъх и накрая се превърнали в духчета. Оттук идва сказанието, че ако дълго време пазиш в тайна нещо, то ще се превърне в дух.

Пораснало детето, станало мъж и дошло време да се жени. След цял ден приготовления за сватбата младоженецът най-после заспал в стаята си, където държал и един слуга. Но по средата на нощта слугата чул отнякъде говор. Като се заслушал откъде идва шумът, установил, че е от торбичката на младоженеца. Приказките говорели помежду си.

– Ще му отмъстим на него – казала едната.

– Като тръгне за сватбата, тогава ще го убием – обадила се втора.

И другите приказки се обадили:

Ще се превърна в крушово дърво, ще го примамя със сочни плодове и когато си откъсне да изяде някой от тях, ще го отровя.

– Ако не си откъсне круша и не се отрови, аз ще се превърна в извор, от който, като отпие, ще се отрови.

– Ако не отпие и от изворната вода, аз ще отида в сватбената стая и ще се превърна във възглавничка със скрита отровна игла, върху която, щом седне, ще се набоде и ще умре.

Като чул всичко това, слугата се уплашил. Ако не направел нещо, господарят му щял да умре преди сватбата си. Затова в деня на церемонията го помолил настойчиво:

– Дори и да не искате, ще дойда с вас. Трябва да дойда.

Слугата не трябвало да придружава младоженеца, но бил толкова настойчив в молбата си, че той склонил. Оставил слугата да му води коня.

Тръгнали към къщата на булката, но по пътя младоженецът забелязал едно крушово дърво с апетитни плодове.

– Ей, спри да си откъсна един плод – казал той, като си облизал устните.

Но слугата се направил, че не го чува. Младоженецът повторил и потретил настойчиво заповедта си, но слугата казал:

– Не трябва да слизате на път, по който не сте минавали преди. Ще ви се случи нещо лошо.

И продължил неотклонно по пътя. Младоженецът страшно се ядосал. Слугата обаче задърпал коня и продължили по пътя.

Като повървели още малко, се натъкнали на поточе. Водата в него изглеждала бистра и прохладна. Гърлото на младоженеца било пресъхнало и той казал:

– Спри коня. Трябва да отида да си пийна вода от онова поточе.

Но слугата пак се направил, че нищо не е чул.

– Ей, не ти ли казах да спреш коня?

– Не трябва да слизате на път, по който не сте минавали преди. Ще ви се случи нещо лошо – пак казал слугата и стиснал здраво поводите на коня.

Младоженецът почервенял от гняв и почнал да ругае слугата, но той само продължил да върви.

Най-после стигнали благополучно в дома на булката. Като влезли в стаята, на мястото, където трябвало да седне младоженецът, имало възглавничка. Тя не биела на очи, но слугата веднага забелязал скритата в нея игла. Младоженецът се насочил към мястото си, но слугата бързо го отклонил и го настанил на друго.

Младоженецът, който на три пъти избегнал беда, без да знае, вече не се сдържал от гняв. Чакал само да стигне до къщата на булката и стискал зъби през цялото време. А слугата, който толкова се измъчил, сега най-после разкрил всичко. Затворените в джоба на младоженеца приказки, които се превърнали в духчета, му имали зъб и искали да му навредят. Младоженецът, като разбрал всичко, благодарил на слугата, задето му спасил живота. Изхвърлил всички приказки от джоба си. Така те най-после можели да се реят свободно където си искат.

Затова се казва, че ако запишете нещо и не го споделите, то ще се превърне в дух и ще ви навреди. Беда ще ви сполети и ако кажете нещо на един човек, а не споделите с втори, запомнете това.

Откъс от книгата „Корейски приказки“