Да преоткрием града

Най-добрата психологическа защита за градския човек е да не допуска да възприеме позата на „дистанцираност“ или „преситеност“. Спасението е именно в пълното потапяне в гледките, звуците, емоциите и усещанията, изпълващи града, който пулсира около нас.

Не си спомням кога за последно съм чела толкова интересно и добре написано документално четиво, и то на тема, която пряко засяга качеството на живот на по-голямата част от населението на нашата планета. Градът – според епохата, географията и конкретните човешки обстоятелства – може да е индустриално чудовище от библейски порядък, крепост-символ на цяла цивилизация, стерилно убежище за преуспели в неактивна възраст или пищна сцена за кокетството и суетата на живота.

Пътешествието, на което ни отвежда Метрополис, е от такъв порядък, че след него никога вече няма да гледаме на познатите ни градове по същия начин, нито на града като концепция и място за живот. Градовете, подбрани от Бен Уилсън от древността до днес, са надраснали конкретната си роля и предназначение, оттам и разглеждането им като символи: на първата градска цивилизация (Урук), пищната сетивност и ориенталска омая (Багдад), търговските монополи (Любек и Амстердам), шеметната индустриализация (Манчестър и Чикаго), културата на общуването, доведено до висша форма (Лондон), Бел епок (Париж), на тоталната разруха и възкръсването за нов живот (Варшава и Токио).

Градът може и да е органично неприсъщ на нашия вид, но парадоксално, той фокусира човешкия стремеж към по-плътна организационна спойка, към общуване, което прераства в творчество и креативност, като лаборатория за идеи и инкубатор на гражданското общество в по-ново време. Книгата поставя на фокус интересни феномени, които обясняват защо например за един жител на Париж е по-лесно да се премести в Мадрид, отколкото в Гренобъл, защо понякога сме готови да платим висока цена в най-буквалния смисъл, за да живеем на места със съмнително качество на живот, но носещи етикета „вълнуващи“, и защо самият факт на живеене в даден град не означава непременно, че жителите му притежават градски рефлекси. Нова за мен е и тезата, че градовете могат да са наши неочаквани съюзници в борбата с климатичните промени.

Метрополис предлага както кодове за разчитане на добре познати места, така и начини да преоткрием града, в който живеем – особено полезно за „прегрелите” обитатели на градските джунгли.

Като пропуск отчитам липсата на Константинопол/Цариград/Истанбул. Не ми бяха особено интересни и главите за американските градове Ню Йорк и Лос Анджелес заради личните ми пристрастия, но мястото им определено е в тази книга заради типа урбанизация, който символизират. Наистина, единственият недостатък на книгата е, че в някакъв момент свършва, а има още толкова много градове…

Нищо не действа така пагубно на дружелюбната улица, както появата на автомобилите.

Маргарита Гарова,

https://tinyurl.com/5vra2nyh