Спри да преживяваш миналото и да се тревожиш за бъдещето

На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци.

Чарли Чаплин 

Алън Уотс е един от най-големите авторитети в областта на източната мъдрост. Дипак Чопра го нарича „духовен енциклопедист, първият и може би най-величавият по рода си“.

Именно Уотс в средата на миналия век хвърля мост между Запада и Изтока, запознавайки западния читател с източната философия и култура. Алън Уотс е познавач както на дзен будизма, така и на индийската и китайската духовна мисъл като цяло. Неговата култова книга „Пътят на дзен“, издадена преди десетилетия, все още се смята за основополагащ труд в областта на дзен будизма. Основното достойнство в неговите книги е способността му да предава по прост и достъпен начин концепции, характерни за източната мисъл и култура.

Живеем във време на безпрецедентна несигурност. Ако щастието ни винаги зависи от нещо, което очакваме в бъдеще, ние преследваме блуждаещ огън, който винаги ще ни се изплъзва, до момента, в който и бъдещето, и ние самите не пропаднем в бездната на смъртта.

Алън Уотс 

Мъдростта на несигурността, писана след Втората световна война, днес звучи изключително актуално, почти пророчески. Акцентът е неспособността на съвременния човек да живее тук и сега, вместо което непрестанно преживява миналото или се тревожи за бъдещето. Човек е така устроен, че е способен да понесе много несгоди в настоящето, ако има обещание за светло бъдеще. Независимо дали става дума за обещанието за блажен задгробен живот (застъпено от религията), или за по-добро непосредствено бъдеще на материално изобилие (застъпено от науката), той живее с надеждата, че най-доброто предстои. Да, но религията губи позиции, а материалният напредък, оказва се, не носи чак такова удовлетворение, а има и обратна страна. Единственото сигурно нещо в този свят е промяната. Прогресът е заблуда, твърди Уотс, а бленуването за утрешния ден си е чисто бягство от болката, която ни плаши днес. 

Несигурността обаче е тежко бреме. Без да имат нещо вечно и непроменливо, на което да се опрат, хората губят ориентир, губят устои и в крайна сметка се превръщат в невротици, непрестанно стремящи се към следващото удоволствие. Самото преследване на щастието се оказва химера, едно непрекъснато лутане към подсигуряване на следващото приятно преживяване – изтощителен процес, който в крайна сметка не носи трайно удовлетворение. 

Решението – да спрем да се надпреварваме с времето. Да престанем да преживяваме миналото или да предугаждаме бъдещето. Да прегърнем несигурността и да преживяваме настоящето с всичките си сетива и мисъл, живеейки тук и сега. Да се освободим от оковите на егото и да се доверим на вътрешното си аз.

Всяка книга е пътешествие, но Мъдростта на несигурността ни отвежда в дебрите ни душата. Тя отваря вратите на една невидима реалност, по-истинска от всичко, което „реалният“ свят може да предложи. В много концентриран вид са предложени особено мощни прозрения и послания, особено ценни за всеки, който търси себепознание и духовна мъдрост. Ненапразно това е една от най-успешните книги на Алън Уотс, издържала проверката на времето, в която всяко следващо поколение намира свой смисъл и утеха.