|
|
|
|
02 946 35 21
|
|
|
|
|
02 946 35 21
|
В началото на април 1453 г. жителите и защитниците на Константинопол виждат от градските стени затягането на османския обръч около града. С цветни знамена и под звуците на музика десетки хиляди редовни войници и авантюристи, жадни за плячка, се стичат към покрайнините на свещения град от всички краища на Османската империя за финален щурм. Макар и само сянка от своето минало – малък остров сред земите на мюсюлманите, – Константинопол все още е сред най-светлите символи на православното християнство. През хилядолетната си история Новият Рим, градът на Константин, не спира да е притегателна точка за източните завоеватели. Дори и далеч от предишното си могъщество, Константинопол все още изглежда непревземаем за съвременниците. През 1453 г. той намира защитници от всички краища на християнския свят – както гърци, така и венецианци, генуезци, дори турци.
„1453. Падането на Константинопол“ на Роджър Кроули е историята на тази последна обсада и на превземането на византийския Константинопол. Тя продължава 53 дни. Защитниците, водени от император Константин и генуезкия командир Джустиниани Лонго, проявяват невероятен героизъм и неведнъж отблъскват стремителните атаки на османците. Младият султан Мехмед, получил по-късно наименованието Завоевателя, обаче има на своя страна една нова технология – оръдието. Кроули разказва историята на унгарския инженер Урбан, който конструира най-големите бомбарди на османците и с това им позволява да сринат наглед непоклатимите Теодосиеви стени, пазещи от хилядолетие християнския град.
Роджър Кроули показва отблизо отчаяните усилия на защитниците – денонощната работа по укрепването на стените, изненадващите атаки срещу османския лагер, шокът, но и решителността им, когато се изправят пред обсадните кули на османците. Константинопол по онова време е не само място на героизъм, но и на непрестанни интриги и религиозни спорове между гърци, венецианци, генуезци – нещо, на което Кроули обръща специално внимание. Авторът се стреми да покаже историческия момент обективно, като не пропуска да разгледа ситуацията в двора на султан Мехмед, а и в цялата Османска империя, която е още в своя зародиш.
„1453. Падането на Константинопол“ на Роджър Клоули е книга, която се отличава със своя увлекателен подход към историята. Авторът изпъква като отличен разказвач, което превръща книгите му в бестселъри. Най-голямото ѝ достойнство обаче е майсторското използване на първичните източници. Чрез разказите на участниците в обсадата и на нейните съвременници, които Кроули вплита в собствения си наратив, читателят успява да си изгради една изключително жива и визуална представа за реалните събития. Това не е историческа книга, която разказва „отдалеч“, напротив, Кроули ни приближава до събитията и до хората, вплетени в сблъсък на живот и смърт.
