Четенето ни прави по-човечни

Четенето ни прави по-човечни

Автор: Iztok-Zapad Публикувано на: 31/03/2021 Прочитания: 2882 Коментари: 0

1. Какво трябва да знае за проф. Стоян Атанасов любопитният читател?

Добре би било читателят на моите преводи да знае, че от дълги години съм преподавател по стара френска литература, че се интересувам и от проблеми на съвременното литературознание. Това обяснява защо повечето от моите преводи са критически творби, а не художествени фикции. С половинвековния ми опит на литературен критик се обяснява и фактът, че почти всички книги, преведени или редактирани от мен, съм представил с предговори. Държа да отбележа това, защото днес в България се превеждат книги от всички краища на света и от всички епохи. Повечето от тях обаче, макар и добре преведени, страдат от една съществена липса: нямат предговори. А книга от далечна страна или от далечно време без предговор е като къща без прозорци. 


2. Вие сте сред най-забележителните ни преводачи от френски. Как се роди любовта ви към този език?

От дете уча френски език – в читалище, в Центъра за чужди езици. Но го учех колкото да не строша хатъра на майка ми. Едва в казармата, когато реших да кандидатствам Френска филология, се захванах сериозно с френския. Методът ми беше погрешен: учех главно непознати думи, познанията ми по граматика бяха твърде бегли. В казармата отидох с романа на Дюма „Граф Монте Кристо“. Имах нотни тетрадки и от страниците им с редове си направих тетрадка речник. Там си записвах непознатите думи и ги учех по време на караул или в почивните дни. (За две години войниклък имам само 7 градски отпуски. Предпочитах да оставам в казармата, когато всички бяха навън, за да чета на спокойствие.) Влизам в подробности за този мой неправилен начин на изучаване на чужд език, за да подчертая най-важното: решаващо е желанието за усвояване на чуждия език. Граматиката научих в университета. Впоследствие поредица от щастливи обстоятелства ми позволиха да науча добре френски. Тогава разбрах друга важна истина: усъвършенстването на чуждия език не бива да става за сметка на родния. Добрият специалист по чужд език трябва да култивира системно и своя майчин език. Друго мое дълбоко убеждение: за да знаеш добре един език, трябва да си усвоил култура, създадена на него. А човешкият живот не позволява да усвоим повече от 2–3 култури. Затова съм малко скептичен към хора, които твърдят, че знаят добре 4–5 езика. 


3. Кои са любимите ви произведения на френски автори?

Ако трябва да отговоря на въпроса според авторите, които препрочитам, ще кажа, че това са творбите на Пруст, Монтен, кореспонденцията на Флобер, романът на Робер Музил „Човекът без качества“, есетата на Стефан Цвайг, „Писма до Луцилий“ на Сенека.


4. Вие сте идейният двигател на чудесната „Библиотека Романия“. Какво според вас прави книгите в нея четени и обичани толкова векове след написването им?

Идеята на „Библиотека Романия“ бе да представим на български език шедьоври на френската средновековна литература, която наистина през този период е водеща в Европа. Имах късмета да работя с отлични преводачи на стихове (до XIII век всички художествени текстове са стихотворни) – проф. Паисий Христов, Атанас Сугарев. За прозата разчитах на талантливия Владимир Атанасов. Ролята ми се състоеше в това да редактирам преводите, да  пиша предговори и коментарни бележки към тях. С тези бележки съм се опитвал да насоча читателя към правилно или актуално тълкуване на специфични пасажи.


5. Благодарение на вашите преводи българският читател има възможност да се срещне с редица произведения на Цветан Тодоров, също така вие сте автор на книгата „Цветан Тодоров: аксиология на разума“ и освен това дълги години общувате с него. Какви бяха предизвикателствата в превода на творчеството на някого, когото познавате толкова отблизо?

Една от щастливите ми срещи в живота бе с Цветан Тодоров. Ще се въздържа от признания за прекрасния човек, за да подчертая стойността на неговите книги. След като от женевския си период на следване под влиянието на преподаватели като Жан Старобински, Ролан Барт, Роже Драгонети аз се научих да вниквам и в най-малките подробности на текста и смятах, че всяка творба е отделен свят, Цветан Тодоров ми разкри друго съществено качество на критика – умението да синтезира множество творби от различни епохи, с помощта на които да проследи определена идея. Може би съм имал несъзнателно в себе си такава нагласа, макар че съм твърде далече от умението на Тодоров да синтезира сложни явления, да ги представя с изискана простота и на достъпен за всички език. Но благодарение на Тодоров аз разбрах, че въпреки своята специфика литературата е част от живота. Онези, които говорят за нея като за „друг свят“, всъщност я откъсват от всички нас и от реалното ни съществуване. 

Като преводач на Тодоров съм се ръководил от старото правило на свети Йероним – преводач на латински на Библията: превеждат се не думи, а мисли. Идейният афинитет с Тодоров ми помогна много. Помогна ми и общуването с човека. Когато се запъвам в някой израз, се опитвам да си представя как би го изрекъл Тодоров. Докато чувам неговия глас, намирам и преводаческо решение.


6. Кои са основните трудности, които срещнахте при превода на „Опити“ на Мишел дьо Монтен?

Всъщност аз не съм преводач на Монтеновите „Опити“, а редактор на превода. Бях още твърде млад, когато в началото на 70-те години проф. Исак Паси настоятелно ме помоли да се заема с редактирането на превода на „Опити“. Като редактор бях твърде плах, пък и моите бележки невинаги бяха приемани от преводача Тодор Чакъров. Десетилетия по-късно новото издание на „Опити“, начинание на издателство „Изток-Запад“, стана за мен повод като редактор да подобря чувствително превода на Тодор Чакъров. Този превод заслужава висока оценка, но изказът страда и от някои недостатъци, които се опитах да оправя. Малко по-късно преведох лично „Пътепис из Италия през Швейцария и Германия“ на Монтен – също за издателство „Изток-Запад“, ‒  един непретенциозен в езиково отношение текст, но с изключителна социологическа стойност.


7. Как се съчетава работата на преводач с тази на университетски преподавател?

Мисля, че профилът ми на университетски литературен критик до голяма степен предопределя и характера на текстовете, които превеждам – главно критически.


8. Как изглежда един ден на преводача Стоян Атанасов?

Към този въпрос имам известни резерви. Отговарям с охота на другите въпроси не с нарцистично удоволствие да говоря за себе си, а с надеждата, че личният ми опит може да бъде полезен и за други. Ако ви кажа, че ставам сутрин рано, работя до обяд, почивам си един час следобед и после работя до 19 ч., питам се с какво ще съм полезен на събрат с различен биологичен часовник. Моят часовник няма универсална стойност.


9. Има ли заглавия, които препрочитате, и ако да, кои са те?

На този въпрос донякъде отговорих в рамките на въпрос 3. Но ще се допълня, като кажа, че преди да се захвана с някой превод, обичам да препрочитам добри български преводачи. Сред множеството такива ще спомена Страшимир Джамджиев, Цочо Бояджиев, София Бранц.


10. Как ще довършите изречението: „Четенето ще спаси света, защото...“? 

Четенето едва ли ще спаси света. Но то може да ни помогне да се изградим като личности, с повече въображение, с повече сетива и повече човещина. С такива хора и светът ще стане по-приемлив.

Свързани книги

Цветан Тодоров: аксиология на разума
Цветан Тодоров: аксиология на разума

12.00 лв. 15.00 лв. без ДДС: 11.01 лв.

Купи
Добре дошли в Средновековието
Добре дошли в Средновековието

15.20 лв. 19.00 лв. без ДДС: 13.94 лв.

Купи
Цветан Тодоров за България
Цветан Тодоров за България

12.80 лв. 16.00 лв. без ДДС: 11.74 лв.

Купи
Оцелелите
Оцелелите

31.20 лв. 39.00 лв. без ДДС: 28.62 лв.

Купи
Басни
Басни

23.92 лв. 29.90 лв. без ДДС: 21.94 лв.

Купи

Свързани публикации

Коментари

Напишете коментар


Записване за бюлетин

При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.