Трудните въпроси за адаптацията на „Под игото“. Интервю с Руси Чанев. Част II

Една от основните критики към проекта е, че щом има аудио, книгата става излишна. Как според вас се съчетават четенето и слушането на адаптацията на „Под игото“?

Тази адаптация е насочена към българчетата по света. Звуковата картина създадохме с БНР и тя им дава възможност да чуят родния език не само в семейството, ако все още се говори там български. И аз реших, че ще е добре да приема поканата да изчета за радиото текста на адаптацията, а от програма „Христо Ботев“ качиха записа на сайта си. Обадиха ми се приятели, които са пътували с колата си и заедно с децата си са слушали…

Решихме с издателство „Изток-Запад“, че ще е хубаво за децата зад граница, ако (казвам ако, защото дълго време чакахме от МК да се произнесат по въпроса) се публикува адаптацията като печатно издание, да е книга, която хем да се чете, хем да се слуша чрез QR-код, оригинална комбинация „две в едно“. От БНР бяха така добри да ни предоставят направените записи, защото колегите ни оттам сметнаха, че е идеята е привлекателна – можем само да сме им благодарни, че се навиха да ни сътрудничат, защото това е според мен най-качественият в техническо отношение продукт, на който можехме да се надяваме.

Какво бихте казали на хората, които вярват, че трябва да провокираме децата да четат оригинала, а не да ги улесняваме с адаптация?

Няма какво да се лъжем – децата днес не могат да четат съвсем сами оригинала. Ние и без друго ги улесняваме с помощта си на родители да им разясняваме един труден за тях роман, с части от който детето предстои да се срещне в шести и девети клас, тъй като българчетата зад граница изпълняват в българските училища същата образователна програма, по която учат връстниците им у нас. От публикации в техните сайтове разбирам, че и техните млади родители не разбират маса неща в „Под игото“, за които децата питат и това ги затруднява. Което значи: цяло лято да четеш романа с детето и да си в безизходица.За тяхно улеснение издадохме тази адаптация.

Но преди тя да стане на книга, както споменах, започнах да изпращам текста по електронната поща на родителите им или давах разпечатан екземпляр на приятелски деца, които да ми кажат интересна ли им е. Така събрах много мнения – всички, които я четоха, я одобряваха и харесаха – и сега ще чуете едно от тези мнения. 

Ясмина е ученичка от Музикалното училище в София, а нейният баща е режисьор, мой колега, на когото един ден дадох текста, за да го види с дъщеря си, на която предстоеше да чете романа на Вазов през лятото на пети срещу шести клас. Какво стана ще разберете от думите, които ще прочетете по-долу, произнесени от Ясмина на изложбата на ученици, бъдещи художници, която те направиха с рисунките си по „Под игото”. (Защото аз бях решил, ако успея да издам адаптацията някой ден, то към бъдещата книга да има илюстрации, създадени от връстници на читателите ѝ. Три класа – девети, десети и единайсети – от Художествената гимназия, под грижата на техните преподаватели за две учебни години направиха около стотина черно-бели и цветни рисунки на ситуациите и героите в романа.)

– Аз съм благодарна, че получих този екземпляр, защото аз бях убедена като повечето деца на моята възраст, че това е една голяма скучна книга, която е пълна с архаичен език, който е неразбираем и по-скоро бях сигурна, че ще прочета само двете глави, които бяха за учебната година важни... за да мога да решавам тестове, за да съм горе-долу вътре... Но аз тогава не знаех, че изобщо няма да мога да разбера тези глави, ако не съм прочела самия роман. И с баща ми седнахме да четем първа глава и аз забелязах, че това не ме запали по никакъв начин – а аз се смятам за човек който разбира филми и романи, но... спирането на всяко едно изречение за обясняване на дума, (която) като аз не разбирам изобщо сюжета на първа глава, ме отказа още повече. И мисля, че още на другия ден баща ми донесе този екземпляр, което беше много приятно съвпадение. И аз седнах да го чета и мисля, че го прочетох за една седмица целия екземпляр – аз не можех да се спра, защото през цялото време имаш чувството, че ти си там и гледаш – затова, че е на познат език и няма нужда някой да седи до теб и да ти пречи на преживяването докато четеш. И просто накрая плаках. И се учудвам, че много мои връстници се учудват, че им казвам, че на много места съм плакала, защото те го четат като задължение, те го четат, защото е трябвало да го минат, за да могат да изкарат шестица на темата Радини вълнения, на теста, а не защото разбраха какво е: да се влюбиш за пръв път – от „Радини вълнения“, от главата, затова, че е разказано на наистина познат език за мен!... И много вълнуващо беше затова, че не трябва да се спира на всяко изречение… И така ти се свързваш с Бойчо Огнянов. И накрая тъгуваш, че го няма, защото е обяснено по начин, по който едно 11-годишно дете може да се развълнува, а не се протяга на написаното от Вазов, защото целта на Вазов е да се свърже емоционално с теб чрез този текст, а не като задължение, който ти по научен начин трябва да назубриш, за да можеш да го разказваш после в час. И ако не бях получила този екземпляр, нямаше да мисля по този начин в момента и предполагам, щях да съм чела само две глави от тази прекрасна книга, която ми помогна много в моето порастване.

Да, глави от оригиналния текст на „Под игото“ са включени в задължителната учебна програма за 6-ти клас у нас. Много родители са на мнение, че книгата не е подходяща за деца на тази възраст. Каква е Вашата позиция по този въпрос? Мислите ли, че адаптацията може да е полезна и за децата в пределите на България?

Пак казвам, тази адаптация е предназначена предимно в услуга на българчетата, които не живеят в България. Но от друга страна, първите ми читатели на ръкописа бяха деца и техните родители, които живеят около мене. Тази таргет група практически одобри нещата. Така че издателството и аз сметнахме, че паралелно с разпространението ѝ в чужбина, може да се пусне в продажба онлайн, както и известен тираж по книжарниците и за панаира на книгата.

Ако „Под игото“ не може да бъде разбран от малките без адаптация – това проблем на образованието ли е, или на обществото"

Това е проблем на Времето. Отнася се не само до тая книга. Някои прекрасни книги се измъчват от възрастта си, особено когато станат задължителни за прочит и се налага да се изучават в училище. Но няма как – този ти е първият сериозен български роман, отнася се за уникално историческо събитие от национално значение и прочее. Все пак в училище откъсите от романа се поднасят на две порции, първо по-леките глави за шестокласниците и за девети-десети клас са няколко по-сериозни глави. Проблемът е, че за да разбереш добре тези глави, трябва да прочетеш цялата книга.

Да кажем ясно: никой не гори оригинала, той се намира във всяка книжарница, библиотека и в Интернет. Не е забранено да си го четеш на воля.

Беше ясно, че този проект ще срещне както одобрение и благодарност, така и негодувание и критика. Как се справяте с негативното отношение, демонстрирано от противниците на адаптацията?

Не им обръщам особено внимание, защото повечето критици на това ми начинание, отбягват да разберат написаното с големи букви на корицата и на всяка страница – че е за деца и то за българчетата по света.

Тези хора четат единствено първа глава, виждат че чорбаджи Марко не е обявен, че е „гологлав “ (а не съм го оставил, защото съвременните деца мислят, че това означава, че е плешив, а не че си е свалил феса и е без него на главата, докато вечеря) и че на децата си вместо „маскари“, сега бай Марко им казва „пакостници“, че е казано „семейство“ вместо „челяд“ (което е взето от Вазовото съкратено „Под игото“ за Войнишка библиотека, където първата глава не е озаглавена като в оригинала „Гост“, а е наречена „Семейството на чорбаджи Марко“, тоест самият Вазов употребява „семейство“ вместо „челяд“, както е вътре в оригиналния текст). И надве-натри тези хора вече имат отрицателно мнение. Предполага се, че е редно да прочетеш цялата книга, за да се произнасяш и всъщност те нямат думата, защото съм им обяснил нещата в голям послеслов накрая. Но трябва да стигнеш до края.

Ще спомена забавен случай. В един културен сайт написаха, че на корицата на изданието е изобразен белоглав орел, който се срещал само в Северна Америка (тоест намекваше се, че щом птицата е национален символ на САЩ, то аз съм човек на Сорос и следователно едва ли може да се очаква нещо добро от мене), та за да защитя детето илюстратор, направило рисунката на корицата, па и себе си, трябваше да се поровя из Интернет, където по повод природозащитен проект, се обяснява за въпросния белоглав орел:

…До първата половина на ХХ век видът е често срещан във всички части на страната, като гнезди дори на скалите на Калиакра. В средата на същия век поради избиване и използване на отрови намалява и през 1971 е обявен за изчезнал от страната. През 1978 в Източни Родопи бива открита малка самовъзстановила се колония от 28 птици и 1–2 гнездещи двойки.

Аха, излиза все пак, че допреди 70 години е имало такъв орел по местата, където преди още 70 години става действието в „Под игото“ от Иван Вазов. Засичам случайно в издателството д-р Петър Берон. И му казвам, че са ме нападнали с твърдението, че в България нямало белоглав орел като този на корицата. И му показвам изданието. И той: Ами, да, така е, сбъркали сте, г-н Чанев, в България няма белоглави орли!... И сега трябваше да споря с най-видния български зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 1000 пещери и откривател на нови животински видове.

Както казах, никой не е предпазен от грешки. Включително и супер-професионалистите със самочувствие от голям калибър. Така че те по-скоро трябва да внимават, ако вземат думата, защото под моя вол няма теле. Думата имат учителите, които срещнах в българските училища в Лондон, Виена, Братислава и Букурещ. (И т.н.)

Твърде революционно е действително да се направи една адаптация на „Под игото“, която да се чете лесно от децата. Но е много необходимо. Това е моето мнение и заставам зад думите си. Действително не съм в течение с полемиките в България“, заяви Даниела Петкова, учител в училище „Моята азбука“ в Лондон. И допълва: „Преподавам в българско училище, но зная, че Шекспир не се преподава в оригинал в английското училище. Той е адаптиран за деца. И не само Шекспир. Мисля, че трябва да се погледне малко по-новаторски в образователната ни система. Много е важно това. За децата е.

Мислите ли, че обществената дискусия около проекта може да провокира читателите да посегнат отново към оригинала, да прочетат и чуят адаптацията и да направят сравнение?

Не мисля. Но защо пък не. Надявам се, че този, който е харесал тази адаптация като дете, като поизрасне и има интерес, би могъл да се потопи по-екипиран в океана на големия роман и неговото продължение „Нова земя“.

Какви са отзивите на родителите и преподавателите зад граница? Имате ли обратна връзка от малките читатели?

Моята приятелка покрай тая работа – г-жа Снежина Мечева, педагог, почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина – може да ви отговори съвсем изчерпателно на въпроса. Тя вече от година време – да е жива и здрава! – пише по сайтове, отговаря на написаните колегиални мнения, информира ме редовно, грижи се да ме вкара във физически контакт с всеки по света, докоснал се до адаптацията. Ако може, тя ще ме прати и на Северния полюс да представя тази книга на малките пингвинчета и техните родители. Това ще е интересна задача за нея – да сбере мнения на малките читатели и родителите им зад граница и ще е поучително за колегите ѝ.

Ето ви един благодарствен преподавателски отзив иззад граница. Той е от г-жа д-р Ирина Владикова, директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий” – Виена, направен след моето посещение там:

В приветственото си слово изразих искреното си уважение пред положения нелек и отговорен труд и благодарих на г-н Чанев за предоставената възможност на българчета в чужбина да прочетат на разбираем български език сътвореното от Вазов! Това е важна стъпка в пробива на консерватизма по отношение на осъвременяването на литературните ни текстове, за да могат те да бъдат четени от младите българи, независимо къде живеят!

С ясното съзнание сме, че предизвикателството, пред което адаптацията ни изправя, ще има привърженици и противници. Всеки има право на мнение и избор кой текст да прочете. Важното е да бъде ПРОЧЕТЕН. За да се оцени адаптацията, тя трябва да се прочете „с очите и душите на децата ни“. Важното е, че тя предоставя възможност на младите да прочетат и разберат творбата на Вазов, което е по-добрият вариант от изобщо да не го четат и познават.

Срещата продължи в увлекателен разказ за етапите при осъществяването на адаптацията, трудностите, срещани по време на работата, вдъхновението и помощта от съмишленици, даващи увереност за смисъла на полагания труд. Едно от големите предимства на изданието е идеята то да бъде илюстрирано с рисунки на ученици от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”. Това допълва впечатляващо начина на възприемане на Вазовия текст от младите хора.

Мекият, дълбоко емоционален и въздействащ глас на актьора завладя всички присъстващи. Това също бе част от очарованието на събитието, което ще помним.

В края на вечерта опашката за автограф от Руси Чанев беше внушителна. Донесените екземпляри отново не достигнаха за всички желаещи да си закупят книгата. Сега правим списък за нова поръчка... Срещата завърши на чаша вино (и сок), в приятелски разговори и размяна на топли думи за радостта от преживяната емоция.

Удовлетворен ли сте от реализацията на проекта? Има ли нещо, което бихте променили?

Да. Томчето е чудесно, с много илюстрации – Вазов, който е на 170 години, го заслужава, децата по на 10–15 години – също. Бих искал да му се направи превод на английски и китайски за българчета, родени и живеещи в чужбина, които не знаят да говорят или да четат на български.

Край