Книгите са опасни – карат хората да мислят!

Представяме ви един въображаем разговор. 

Защо нацистите искат да унищожат книгите?

„В историята на човечеството всички диктатори, тирани и потисници – били те арийци, африканци, азиатци, славяни, независимо дали са защитавали народната революция, привилегиите на висшата класа, Божите повели или строгата дисциплина на военните, независимо от идеологията им, са имали нещо общо – винаги са преследвали ожесточено книгите. Много са опасни, карат хората да мислят .“

Как човек успява да оцелее при такива жестоки условия?

„Най-силният атлет не е този, който стига пръв до финала. Този е най-бързият. Най-силният е онзи, който всеки път, когато падне, се изправя. Онзи, който не спира въпреки болката в ребрата. Онзи, който не се отказва, въпреки че финалът е все още далече. Когато този атлет стигне до финала, дори да е последен, той е победител. Понякога, дори да искаш, не е във възможностите ти да бъдеш най-бързият, защото краката ти не са толкова дълги, или защото белите ти дробове са по-тесни. Винаги обаче можеш да избереш да си най-силният. Това зависи единствено от теб, от волята и усилията ти.“

Защо децата в „Аушвиц“ проявяват толкова голям интерес към книгите?

„Дори онези, които никога не са отваряли книга освен по принуда, сега разпознават в този предмет от хартия свой съюзник. Щом нацистите забраняват книгите, значи, книгите са на тяхна страна.

Досегът с книгите ги доближава донякъде до нормалността, а това е мечтата на всички. Пламенното желание, което всички отправят в молитвите си със затворени очи, не са луксозни играчки, нито кой знае какви неща. Това, за което се молят на Бог, е да играят на криеница на площада, да пият вода от чешмата.“

Губехте ли вяра?

„Има ли Бог, има и дявол. Те са пътници по една и съща железопътна линия – единият в една посока, а другият – в противоположната. По някакъв начин доброто и злото се уравновесяват. „Как ще знаем, че това, което вършим, е добро, ако не съществува злото, за да можем да сравняваме и да видим разликата?“, пита се тя. Мисли си, че на никое друго място в света дяволът не се чувства толкова удобно, колкото в „Аушвиц“.“

Какво ще отговорите на онези, които заявяват, че има по-важни проблеми за решаване в един концентрационен лагер от опазването на книгите?

„…Книгите не лекуват болести, нито могат да послужат като оръжия срещу армия от палачи; те не пълнят стомаха, нито утоляват жаждата. Вярно е, че културата не е необходима за оцеляването на човека, нужни са само хляб и вода. Вярно е, че с хляб и вода човекът ще оцелее, но само с това цялото човечество ще загине. Ако човек не се вълнува от красотата, ако не затвори очи и не се пренесе в света на въображението, ако не е способен да си задава въпроси и да прозре границите на невежеството си, той е мъж или жена, но не е личност. Нищо няма да го отличава от една сьомга, зебра или мускусен бик.“

Из „Библиотекарката от Аушвиц“