Алрауне - жената, водеща до лудост, упадък и смърт

Ханс Хайнц Еверс (1871–1943) е един от блестящите немски писатели, които незаслужено остават в сянка у нас. Най-известното му произведение е романът „Алрауне“, разказващ историята на създадена чрез изкуствено осеменяване жена, чиято красота може да си съперничи само с жестокостта ѝ. Със своите загадъчни способности тя води всички около нея до лудост, упадък и смърт. 

Книгата е публикувана за пръв път през 1911 г. и качествата ѝ веднага привличат вниманието на немската публика – малко след излизането ѝ от нея са продадени над 200 хил. екземпляра. Отчасти хорър, отчасти декадентски роман с елементи на окултизъм и мистика, тя успява не само да шокира и скандализира своите читатели, но и да заплени въображението им с необичайния си сюжет. Междувременно популярността ѝ продължава да расте и днес „Алрауне“ е преведена на десетки езици, а по нея са заснети няколко пълнометражни филма.

В настоящото издание на „Изток-Запад“ е включено и второто по известност произведение на Еверс - „Паякът“ – свръхестествен разказ на ужаса за загадъчни самоубийства в една хотелска стая.

И двете творби излизат на български в нов превод от немски език. Можете да прочетете откъс от него тук:

Прелюдия

Как ще отречеш, скъпа приятелко, че има същества – нито хора, нито животни, – странни същества, пръкнали се по прищявка на нечии пошли и абсурдни мисли?

Знаеш ли кое е добро, моя нежна приятелко – добър е законът, добро е всяко правило и всяка строга норма. Добър е великият Бог, който е създал тези норми, тези правила и закони. Добър е и човекът, който ги зачита, който върви по пътя си смирено и търпеливо, следвайки вярно своя добър Бог.

Друг е обаче князът, който мрази доброто. Той нарушава законите и нормите. Той създава – запомни добре – против природата.

Той е лош, зъл е. А зъл е и човекът, който постъпва като него. Той е изчадие на Сатаната.

Зло е, голямо зло е да посегнеш на извечните закони и дръзко да ги изтръгнеш от железните им устои. 

Злодеят вероятно го прави, защото Сатаната, който е могъщ господар, му помага; той може да създава по своя воля и по свое височайше желание. Той може да върши дела, които погазват всички правила, противоречат на природата и я преобръщат с главата надолу. Но той трябва да внимава: каквото и да сътвори, то ще е само лъжа и измамно заслепление. То ще се издигне и ще се възвиси до небесата – но накрая ще рухне и рухвайки, ще погребе в своето падение дръзкия глупак, родил тези скверни мисли.

***

Негово превъзходителство Якоб тен Бринкен, доктор на медицинските науки, редовен професор и действителен таен съветник, създаде странното момиче, създаде го против цялата природата. Създаде го – съвсем сам, – макар идеята да идваше от друг. И това същество, което те кръстиха и нарекоха Алрауне, порасна и живя като човек. Каквото и да докоснеше Алрауне, превръщаше се в злато, където и да погледнеше, пируваха необуздани страсти. Ала където се докоснеше отровният ѝ дъх, тържествуваше грехът, а от земята, по която стъпваха малките ѝ крачета, поникваха бледите цветя на смъртта. Уби я тъкмо онзи, който някога я бе измислил: Франк Браун, който живееше на ръба на живота.

Не за теб, русокоса сестрице, написах тази книга. Очите ти са сини и благи, те не познават греха. Дните ти са като тежките гроздове цвят на сини глицинии, капят и застилат земята с мек килим: а аз с леки крачки пристъпвам по искрящите на слънцето алеи на кротките ти дни. Не за теб написах тази книга, мое русокосо дете, прелестна сестрице на моите съновно тихи дни.

За теб обаче я написах, дива грешнице на моите пламенни нощи. Когато паднат сенките, когато безпощадното море погълне прекрасното златно слънце, тогава над вълните пробягва стремглав отровнозелен лъч. И тогава за един миг грехът се изсмива над смъртния страх на плахия ден. Той се протяга над тихите води, надига се, перчи се в огнени, жълти, червени и наситенолилави цветове. И грехът започва да диша в дълбоката нощ, бълва чумавия си дъх над цялата земя. 

И ти сигурно усещаш горещия му дъх. Тогава очите ти се отварят широко, младата ти гръд се надига по-дръзко. Тогава ноздрите ти потрепват, влажните ти трескави длани се разтварят. Тогава падат пуританските воали на целомъдрените ти дни, тогава от черната нощ се ражда змията. Тогава, сестро, дивата ти душа се протяга, радостна от всичкото това безчестие, просмукана от всичките отрови. От мъки и кръв, от целувки и похот тя се въздига, ликувайки, нагоре и се сгромолясва с крясък през всички небеса и преизподни. 

Сестро на греховете ми, за теб написах тази книга.