Аутопсия на глупостта с Жан-Франсоа Мармион

ПРЕДИСЛОВИЕ

Вие, които влизате тук, надежда всяка оставете

„Здравият разум е най-общоприетото нещо на света“, пише Декарт. А какво е тогава положението с глупостта? Дали избива като пот, или само като малки капчици, дали блика, или се лее обилно – тя е навсякъде. Без граници и без ограничения. Ту тих шум, почти поносим, ту застояла, гнусна тиня, ту трус, ту силна буря, поглъщаща всичко по пътя си, смазваща, осмиваща, омърсяваща – глупостта очерня всички. По-лошо – казват, че извира от всички нас. Самият аз не се чувствам много добре.

Непоносимата тежест на живота

Всеки е виждал глупости, чувал е, чел е всеки ден, без изключение. И в същото време всеки ги върши, мисли и изрича. Всички в един или в друг случай сме се държали като глупаци, изтърсвали сме по някоя простотия, без от това да е имало кой знае какви последици. Важното е да го осъзнаеш и да съжалиш, че си го направил, защото да се греши е човешко, а признатата грешка е наполовина извинена. Винаги си глупак според някого, но рядко според самия себе си... Освен за тихото ежедневно бръмчене на глупостта, за жалост трябва да държим сметка и за мощния рев на състезателните глупаци, на високопоставените глупаци, на величията. В тези глупаци, с които се сблъскваме в работата или в семейството, няма нищо смешно и забавно. Те ни ужасяват и ни тормозят с упоритата си, мръсна простащина и с наглата си арогантност. Те винаги оцеляват, охотно подписват и с един замах на перото зачеркват мнението ни, нашите чувства, достойнството ни. Омърсяват самочувствието ни и поставят на изпитание вярата ни в каквато и да е справедливост в този низък свят. В тях – дори и при много доброжелателство – отказваме да видим свои близки.

Съмнението подлудява, увереността затъпява

Истинският, съвършеният простак ви осъжда без предупреждение, веднага, без облекчаващи вината обстоятелства, само въз основа на вярата в привидностите, която – отгоре на всичкото – едва провижда през капаците на очите си. Умее да се покаже усърден, за да привлече себеподобните си, да организира линчуване в името на добродетелта, приличието, уважението. Глупакът преследва само ако е в глутница, а мисленето му е стадно. „Множественото число не струва нищо на човека и щом има повече от четирима, става банда от глупаци“, пееше Жорж Брасенс. А също и: „Слава на онзи, който, като няма свят и свещен идеал, / поне не досажда на съседите си.“ Уви! Колкото до съседите, те невинаги се лишават от удоволствието да досаждат!

Понеже не е доволен, че ви е направил нещастни, досадният тъпак ще е доволен от себе си. Непоклатим. Имунизиран против колебанието. Убеден в пълното си право. Щастливият малоумник ще ви направи на парчета, без да си счупи главата. Глупакът смята собствените си убеждения за истини, издълбани в мрамор, при положение че всяко познание се изгражда върху пясък. Съмнението подлудява, увереността затъпява – трябва да избереш своя лагер. Простакът знае всичко по-добре от вас, включително какво трябва да мислите, да чувствате, какво да правите с десетте си пръста, как трябва да гласувате. Той ви познава по-добре от самия вас и знае кое е добро за вас. Ако не сте съгласен, ще ви презре, ще ви обижда, ще ви нарани в буквален или преносен смисъл – за ваше добро. И ако може да си позволи безнаказано да рискува в името на един по-висш идеал, може би ще посегне и на този боклук, какъвто е за него вашият живот.