Емоционалната интелигентност: теория и практика на успеха

Питали ли сте се защо опитът, образованието и бързият ум не винаги са гаранция за успех? Познавате ли талантливи и начетени хора, които въпреки качествата си, трудно се справят с ежедневните предизвикателства? Учудвате ли се, когато колеги с посредствени умения ви изпреварят в области, в които вие сте експертът? Обяснението на всички тези парадокси най-често е емоционалната интелигентност (ЕИ).

Макар и популярна като понятие, ЕИ все още се асоциира погрешно с обаяние, общителност или емпатичност. Тя обаче е много повече от това: ако осъзнаем значимостта ѝ и се научим да я управляваме, можем да извлечем максимума от даденостите, с които разполагаме. Тогава разумът, дарбите и квалификациите ни най-сетне ще заработят в наша полза.

Какво всъщност прави ролята на емоционалната интелигентност толкова голяма?

Според Травис Брадбери и Джийн Грийвс, автори на „Емоционална интелигентност 2.0“ и съоснователи на TalentSmart® (мозъчен тръст и консултантска агенция, която обслужва водещи световни компании), ЕИ представлява специфично умение, което можем да развием. Важно е да го различим от коефициента на интелигентност, който е един и същ от деня на раждането ни и не се влияе от научаването на нови факти или информация. Интелигентността е способността ни да учим и тя не се променя с опита или възрастта ни. ЕИ е нещо различно: тя е предимство, което може да бъде усъвършенствано. ЕИ е умението да различаваме и разбираме своите и чуждите емоции и да ги използваме, за да управляваме поведението и взаимоотношенията си. Ето защо то влияе пряко на нашите решения и е предпоставка за успех. Как на практика ЕИ ни помага да постигнем желаните цели?

Известен факт е, че всички ние сме емоционални същества. Мозъкът ни е устроен така, че първата ни реакция във всяка ситуация е винаги емоционална. Нямаме контрол върху този етап от процеса. За сметка на това можем да контролираме мислите, които идват след емоцията. Наше е решението и как да реагираме на дадена емоция, стига да я осъзнаваме. Стратегиите за повишаване на ЕИ, описани в „Емоционална интелигентност 2.0“, залагат именно на факторите, които можем да се научим да владеем: самосъзнание, самоконтрол, социално съзнание и управление на взаимоотношенията. Имаме шанс да опознаем себе си и целенасочено да канализираме енергията си в проблемните за нас области. За да определим кои са те, авторите на „Емоционална интелигентност 2.0“ ни предлагат и прецизен онлайн тест. Той не само изчислява точния коефициент на ЕИ, а и насочва към ефективни стратегии и техники, които да приложим на практика.

Откъс

Какво влияние оказва ЕИ върху успеха ви в професионалната сфера?

Краткият отговор е: голямо!

Това е мощен начин да концентрирате енергията си в една посока и да получите страхотен резултат. Анализирахме ЕИ заедно с 33 други важни умения и установихме, че тя съдържа в себе си по-голямата част от тях, в това число управлението на времето, вземането на решения и общуването. Вашата ЕИ е основата за множество критично важни умения – тя оказва влияние върху почти всичко, което казвате и правите всеки ден. ЕИ е толкова важна за успеха, че е отговорна за 58% от представянето във всички професионални области.

Тя е най-силната предпоставка за професионалните постижения и най-мощната движеща сила за лидерство и личностно развитие.

От всички хора, които сме изследвали на работното им място, установихме, че 90% от тези с най-добри показатели в работата имат и висок коефициент на ЕИ. От друга страна, само 20% от зле представящите се в работата имат висока ЕИ. Може да сте добри на работното си място и без ЕИ, но шансовете за това са малки. Хората, които развиват емоционалната си интелигентност, имат по-голям шанс за успех в работата си, защото двете вървят в комплект. Естествено, хората с висока ЕИ изкарват повече пари – средно с 29 000 долара повече годишно, отколкото онези с ниска ЕИ. Връзката между ЕИ и доходите е толкова пряка, че всяка точка в ЕИ добавя 1300 долара към годишната заплата.

Тези открития важат за работещите във всякакви отрасли, на всички нива и от всички краища на света. Все още не сме успели да открием професия, в която качеството на работата и заплащането да не са тясно свързани с коефициента на ЕИ.

В днешно време, за да постигаш успехи и да се реализираш, трябва да се научиш как да оптимизираш емоционалните си умения, тъй като онези, които си служат с уникална комбинация от логика и усет, постигат най-добри резултати.

***

Преди няколко години изследователите на „Талънт Смарт“ решиха да проверят каква е ролята на ЕИ за колосалната промяна на Китай от евтин доставчик в лидер на познание. Прекарахме лятото на 2005 г. в измерване на ЕИ на 3000 от топ изпълнителните директори на Китай. Неочакваните ни открития показват нагледно кои са тайните съставки на икономическия успех на Китай и сериозната заплаха, която страната представлява пред конкурентоспособността на САЩ на световния пазар – дисциплината.

Средните резултати в областта на самоконтрола и управлението на взаимоотношенията на американските изпълнителни директори бяха с около 15 точки по-ниски от тези на китайските им колеги. (…) Изглежда, американските изпълнителни директори търсят обратна връзка, стремят се да работят в екип, да опознаят колегите си и да изпълняват поетите ангажименти само на теория.

За Китай да приемеш бизнеса си лично не е нещо ново. Обикновено директорите организират вечери за служителите си, за да разговарят за тенденциите в бизнеса, за стремежите в кариерата и за семействата им. Хората очакват от ръководителите си да дават забележителен пример как се вземат решения, как да се свързват с другите и да се развиват. За тях е истински срам, ако не изпълнят тези си задължения, защото наистина са загрижени.

Изводите, които трябва да си направи останалият свят, са ясни: внимавайте в управлението на емоциите си – или ще си носите последствията. Независимо дали става въпрос за държавите, които се опитват да отстояват предимството си пред конкуренцията в глобалната икономика, или за онези, които тепърва трупат преднина, връзката между ЕИ и икономическия просперитет не бива да бъде подценявана. Китай като че ли има лека преднина в това заради културата, в която са израсли изпълнителните директори. Ако сте отгледани в среда, в която емоционалните изблици и лекомисленото задоволяване на личните потребности са не само неприемливи, но и се смятат за личен позор, това възпитание ще повлияе и върху начина, по който се отнасяте към себе си и към околните.

Една стара китайска поговорка гласи: „Дай на човека въдица и той ще лови по една риба на седмица. Кажи му каква стръв да използва, и ще хваща по една риба на ден. Покажи му как и къде да лови, и ще има риба през целия си живот“. Казано иначе, ако човек няма въдица, стръв и познание за това как и къде, вероятността да гладува е голяма. По същия начин емоционално неграмотните хора, които не разбират добре как и къде емоциите им влияят върху живота им, ще изпитат сериозни трудности по пътя към успеха. От друга страна, онези, които използват правилните средства и стратегии, с които да обуздават емоциите си, са в позицията да успеят. Това е в сила както за отделния човек, така и за фирмите, та дори и за цели държави.