Ако нямаш огледало, погледни съседа си

Турските пословици са едни от първите в света, които са събрани и публикувани – още преди близо хиляда години. През 1074 г. Махмуд Кашгари съставя в Багдат първия и най-важен турски речник (Diwan-i Lugat-it Turk), в който включва и 290 пословици. Те и днес са в жива, активна употреба, което показва, че през тези столетия човешката природа и отношенията между хората никак не са се изменили и истината за тях е била много точно уловена от безименните създатели на пословиците. Сред тях са например Един гарван зима не прави (не губи надежда от едно нещастие), И петте пръста не са еднакви (отхвърляне на утопията за човешкото равенство), Онзи, който казва истината, от девет села ще го изгонят и много други. Турските пословици се отличават и с голямо тематично разнообразие – за лъжата и истината (На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат), за бедността и богатството (Лудият и богатият каквото си щат, това правят), за приятелите и враговете (Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг) и т. н. В тях се долавя ирония (Парите пари печелят, юнакът лозе копа), с нотки и на примирение (Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил); здравият разум надделява над фатализма (Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази), но нищо не може да разколебае недоверието към жената (Огънят изгаря ръката ти, жената – живота ти). Голяма роля за тяхната експресивност играят краткостта и римата, често срещани са хумористичното преувеличение (Кокошката на съседка изглежда гъска, а жена му – младо момиче) и парадоксът (Който малко печели, печели много; който много печели, нищо не печели).

От колкото и стари времена да идват, турските пословици няма да изгубят ценността си и в модерната епоха, защото както казва една от тях – Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.



ЗА ПАРИТЕ, БЕДНОСТТА И БОГАТСТВОТО

Adam ?ld?ren uyumu?, k?r eden uyumam??.
Ад?м йолдюр?н уюм?ш, кяр ед?н уюмамъш.
Убиецът и той заспива, онзи, който пари спечели, сън го не хваща.

Almak kolay ?demek zordur.
Алм?к кол?й йодем?к з?рдур.
Лесно е да вземеш, трудно е да върнеш.

Alt?n k?l?? demir kap?y? a?ar.
Алтън кълъч демир капъйъ ач?р.
Златна сабя желязна врата отваря.

??k ??k eden nal?ad?r, i? bitiren ak?ad?r.
Чък чък ед?н налч?дър, иш битир?н акч?дър.
Налчето  тропа, акч?то  работа върши.

Alt?n?n k?ymeti azl???ndand?r.
Алтънън къймети азлъънд?ндър.
Златото е ценно, защото е малко.

Para para kazan?r, ko?yi?it ba? beller.
Пар? пар? казанър, к?чиит ба? белл?р.
Парите пари печелят, юнакът лозе копа.

Arpac?ya bor? eden, ah?r?n? tez satar.
Арпаджъя борч ед?н, ахърънъ тез сат?р.
Който е длъжник на овесаря, бързо се разделя с обора си.

Fakir adam haz?r ?eytan.
Факир ад?м хазър шейт?н.
Бедният човек е готов дявол.

Fakirlik ate?ten g?mlektir.
Факирлик атешт?н гьомл?ктир.
Бедността е риза от огън.

Fakirlik ay?p de?ildir, tembellik ay?p.
Факирлик яйъп деилдир, тембеллик айъп.
Не е срамно да си беден, срамно е да си мързелив.

Az kazanan ?ok kazan?r, ?ok kazanan hi? kazan?r.
Аз казан?н чок казанър, чок казан?н хич казанър.
Който малко печели, печели много; който много печели, нищо не печели.

Az yiyen az uyur, ?ok yiyen g?? uyur.
Аз ий?н аз уюр, чок ий?н гюч уюр.
Който малко яде, малко спи, който много яде, трудно заспива.

Mirasa ereye gidiyorsun?" demi?ler "esip ya?maya, s?r?p savurmaya" demi?.
Мирас? "н?рейе гидийорсун?" демишл?р "есип яймая, сюрюп савурмая" демиш.
Попитали наследството "Накъде отиваш?", а то отвърнало "Да се вея и да се развявам, да се пръскам и да се разпилявам.