Японски йероглифен речник

В речника са включени йероглифите от т. нар. образователен минимум, който в последната си редакция, утвърдена от японското министерство на образованието, съдържа 1006 знака. Предназначен е за всички, които желаят да овладеят основите на японската писменост. Съставител на речника е Братислав Иванов, дългогодишен преподавател по Фонетика, графика и лексикология на съвременния японски език в Софийския университет, а редактор – Mami Kojima, преподавател по японски език от JOCV.

Специално внимание е отделено на подбора на примерите, илюстриращи употребата на йероглифите. Към речника е приложена обзорна статия, в която са систематизирани в синтезиран вид въпросите за произхода и същността на йероглифите, тяхната структура и ролята им в съвременната японска писменост. Включени са и обичайните за такива издания показалци, улесняващи работата с речника.

 За структурата на речника

Речникът включва уводна статия Йероглифите в японската писменост, същинска част, Показалец по броя на чертите - Sookaku sakuin и Показалец по онните и кунните четения (Фонетичен показалец) ?????? Onkun sakuin.

В уводната статия са систематизирани в синтезиран вид въпросите за произхода и същността на йероглифите, тяхната структура и ролята им в съвременната японска писменост.

В същинската част са представени 1006 йероглифа, формиращи т. нар. Образователен минимум - Gakushuu kanji, утвърден от японското министерство на образованието.

Йероглифите са представени във вид на таблица с четири колони. Първата колона съдържа две цифри, разположени една под друга, като горната показва поредния номер на йероглифа в речника, а долната - броя на съставящите го черти. Във втората колона е изписан съответният йероглиф, в третата са дадени неговите онни и кунни четения и техните значения, а в четвъртата - типични съчетания, в състава на които влиза разглежданият йероглиф.

Голяма част от четенията, наречени - kun-yomi, са изменяеми думи - глаголи и прилагателни, в които със съответния йероглиф се записва неизменяемата част (основата), а окончанията се дописват със сричковата азбука хирагана. Това е т. нар. употреба на хирагана във функция на окуригана. В речника границата между частта на думата, която се записва с йероглиф, и онази част, която се записва с хирагана, е показана със знак, който японците наричат nakaten вътрешна точка. Така например в глагола - yomu чета с вътрешна точка е показано, че към йероглифа, с който се записва този глагол, трябва да се допише буквата - mu, т. е. в нормативен запис този глагол ще има вида -. В този смисъл речникът може да се използва и като правописен.

Последователността на йероглифите в речника е според азбучния ред на онните им четения. Когато някой йероглиф има няколко онни четения, за основа се взема това, което е по-напред при азбучното подреждане.

В показалеца по броя на чертите йероглифите са подредени в групи според общия брой на чертите, от които са съставени. Срещу всеки йероглиф е посочен неговият пореден номер в речника. За да намерим някой йероглиф в този показалец, трябва да преброим неговите черти. Когато нямаме достатъчно опит, това може и да не ни изглежда много лесно, но всички останали методи за търсене изискват повече познания. Нещата няма да изглеждат толкова сложни, ако отделите време да прочетете разделите Калиграфия на йероглифа и Йероглифните речници от уводната статия.

Във фонетичния показалец са дадени по азбучен ред онните и кунните четения на всички йероглифи, включени в речника. Онните четения предхождат кунните. Срещу всяко четене е даден съответният йероглиф и неговият пореден номер в речника. За да намерим някой йероглиф по този показалец, трябва да знаем поне едно от четенията му.

Съставителят