Всичко, от което се нуждаем, е любов и други заблуди за брака

Важното е младите да се обичат..." е традиционна сватбена мъдрост, все повече опровергавана в наши дни. Да, бракът в повечето случаи е израз и продължение на любовта, надежда за нейното увековечаване. В началото е любовта. Какво се случва после е известно на мнозина, но малцина са тези, които могат да (си) обяснят защо така се получава.

Тази книга успява да даде убедителен отговор и с това възвестява появата на един нов голям автор по проблемите на семейните взаимоотношения - от ранга на Джон Грей, Фил Макгро и Джон Готман. Професорът от Нюйоркския медицински университет Джон Джейкъбс има и трийсетгодишна частна практика като семеен психотерапевт. Въз основа на наблюденията си от нея той си е изградил една много реалистична представа за състоянието и проблемите на съвременното семейство. А те изобщо не се свеждат до недостатъците В характера на съпрузите, в сексуалната им несъвместимост, в неумението им да разговарят и съвместно да вземат решения и други подобни многократно изтъквани причини за явната криза на брака в цял свят. Всичко това го е имало векове наред, но защо именно в наши дни е толкова трудно да удържиш брака си? Отговорът на Джейкъбс, макар и лишен от външната ефектност на твърдения от типа "мъжете са от Марс, жените са от Венера", е много по-задълбочен, нетрадиционен, проницателен - главно заради разкриването на мощните и неосъзнавани от партньорите външни сили, които неусетно са променили самия смисъл на брачната институция и всекидневно продължават да я рушат.

Предговор

Не е ли странно, когато събитието, голямата промяна в живота ви е чисто и просто едно прозрение? Не е ли странно, че не се променя абсолютно нищо, освен това, че в резултат на случилото се виждате нещата по различен начин, страхувате се по-малко и сте по-малко раздразнени и по-силни... Виждате нещата по-ясно и знаете, че ги виждате по-ясно. И ви идва наум, че това е то - да обичаш живота, тъкмо за това говорят всички, които говорят сериозно за Бог. За мигове като този.

- Джонатан Францен, Поправките

Лора плаче от обида и изумление. Когато двамата с Кийт се заклеха един пред друг преди 5 години, тя наистина имаше предвид „в добро или лошо.” И през ум не ѝ бе минавало, че накрая ще се озове в кабинета на семеен терапевт, на когото ще се мъчи да обясни защо иска развод.

- Просто не мога повече да понасям кавгите ни.

На Кийт също му е омръзнало. Не минава и ден, без да се скарат. Миналата вечер дори спорили къде да отидат за отпуската си.

- Тя просто не е жената, за която се ожених - казва той. Лора клати глава.

- Може би проблемът е, че аз съм точно жената, за която се ожени. Може би проблемът е, че ти просто вече не обичаш мен.

- Това изобщо не е вярно - казва Кийт. - Обичам те. Просто не разбирам защо винаги спорим, щом се обичаме толкова много.

***

- Чувствам се напълно използвана- казва ми Мариса. - Когато се оженихме, с Дон се разбрахме да делим поравно цялата домакинска работа. Аз работя по 10 часа на ден, домъквам се до къщи и откривам, че всъщност Дон не е направил нищо.

- Не е честно - протестира Дон. - Постоянно я моля: „Кажи ми какво да направя и ще го направя.” Нея не я интересува, че когато се прибера вкъщи, и аз съм също толкова изморен, колкото нея.

***

- Тук съм, но против волята си - информира ме Карлос със скръстени пред гърдите ръце.

- Какъв е смисълът да даваме пари за цялата тази терапия, когато така или иначе нищо няма да се промени в поведението на Кейт?

- Вярвате ли му? - обръща се към мен Кейт с раздразнение. - Говори все едно е единствен. И той трябва да промени много неща в себе си. Защо да съм само аз? Но може би е прав, може би няма смисъл.

***

Сключили брак само преди две години, Ан и Лари са започнали да чувстват, че връзката им прилича повече на затвор отколкото на чудесния живот, който са си представяли и който са обещавали един на друг.

- Не мисля, че той ме обича - казва тъжно Ан. - Винаги ми е ядосан и ме критикува. Всичко, което направя, изглежда неправилно.

- Глупости! - отвръща Лари. - Обичам те, но ти винаги си толкова напрегната и нещастна и вече изобщо не искаш да правим секс.- Само сексът го интересува - казва Ан.

Лари вдига ръце.

- Тя се отнася с мен все едно съм някакъв сексуален маниак, който само души около нея, когато му се прииска - казва той. - Защо като че ли все аз съм този, който иска секс?