"Рискът: новото име на сигурността" на Николай Слатински

Предговор (откъс):


Великата загадка на времето, ако не друго – онова необятно, безмълвно, неуморимо нещо, наречено време, което се търкаля, лети –

устремно, безшумно, като всеобхватен океански прилив, който ни

носи нас и цялата вселена като дихания, като привидения, които

сега са тук, а после ги няма: това е чудо в най-буквалния смисъл; нещо,

пред което онемяваме, защото няма думи, с които да го изразим.

Томас Карлайл


Ти притежаваш твоята сила – изтъкана от риск и опасност.

Марина Цветаева


Да си жив означава да рискуваш.

Насим Талеб



Това е последната книга от моята четирилогия, посветена на фундаменталната научна категория „Сигурност“. Първите три книги, включени в четирилогията, са „Сигурността – същност, смисъл и съдържание“, „Петте нива на сигурността“ и „Сигурността – животът на Мрежата“.

Така постепенно бе реализиран замисълът, появил се като идея в края на 2006 г., когато вече бях взел решение да си тръгна от президентството след първия мандат на Георги Първанов. Тогава ми се струваше, че написването на тази четирилогия няма да ме затрудни особено, тъй като бях натрупал научен опит, а и дейността ми на секретар по националната сигурност на държавния глава (януари 2002 – януари 2007 г.) даваше основания да мисля, че имам не само правото да предприема това творческо усилие, но и необходимата способност да се справя с него. Уви, моят оптимизъм е бил силно преувеличен. Така вероятно е винаги когато човек стига до определен предел на представите си за знанието и започва да живее с увереността, че ако не всичко, то почти всичко му е пределно ясно. Но ако той наистина има не само наклонности, но и потенциал да се занимава с наука, рано или късно ще прозре, че отвъд този предел има още полета на знанието за преброждане и преораване. Нишка по нишка, мисъл след мисъл се заплитат и преплитат нови знания, става все по-интересно и по-вълнуващо. Увлечението води до нови предели, но също и до нови бездни. И аз навлизах в нови дебри, обхождах нови ширини, спусках се в нови дълбочини, докато накрая си казах, че годините се трупат, надбягването с времето носи все повече рискове, затова трябва да си кажа в един момент: дотук! Нека да напиша онова, което може да се напише. Трябва да приключа с този замисъл. И ето – приключих!

Независимо от натрупания опит и насъбраното познание, написването на тази последна книга от четирилогията бе най-трудно, защото донякъде съвсем естествено, а отчасти напълно неочаквано се изправих лице в лице пред четири сложни дилеми.

Първата дилема бе свързана с процесите в България през последните години. Това бяха тежки години. Страната се управлява по начин, който ѝ нанася големи щети. Властта няма никаква стратегия; компетентността практически отпадна от критериите за кадрови подбор и кариерно развитие; кадърните, знаещите и можещите млади хора емигрират, сякаш се евакуират; аз постоянно участвам в производството на безработни или зле реализиращи се професионално магистри и доктори. Съвременни модели на управление в националната сигурност се заменят с имитация и симулация на управление, с пиар и пропаганда, с чалга език и нарцистична мания за непогрешимост.

Втората дилема бе свързана с общото падане на нивото на българската наука и висшето образование, особено в сферите, свързани със сигурността. Науката се оказва поприще, обричащо занимаващите се с нея на мизерно съществуване. Особено това се отнася до по-младите колеги. В същото време тя е превърната в неспирно състезание за научни степени и звания при размити критерии, двойни стандарти, формални преценки и неформални мрежи на взаимодействие, уреждане и пробиване. А университетите са принудени да оставят качеството на учебния процес на заден план и да участват в криво разбрани пазарни отношения, непотизъм, търгашество, корупция, загърбване на новите знания за сметка на рутината и реидеологизация по образци от края на соца. Някои (и то все повече) университети стават черни кутии – на входа са парите на студентите, на изхода – дипломите, а какво има в тези черни кутии и има ли там нещо изобщо, води ли се стойностен учебен процес, е Божа работа, невидима и необяснима за простосмъртните. В такива условия да правиш наука и да преподаваш по високи стандарти е почти непосилен, Сизифов труд, който постоянно те измъчва с въпроса за смисъла на полаганите усилия.

Третата дилема бе свързана с факта, че читателят на тази книга едва ли ще е прочел другите три (или ще ги има под ръка), макар да са включени в програмите по сигурност на редица университети. А четирите ми книги са единно цяло, следват една от друга, базират се на знания, на които е отделено място и внимание в предходните книги. И най-вече тази последна книга от четирилогията е построена изцяло върху изследванията в останалите три. Това е наистина много сложна дилема: в сегашната книга или трябваше постоянно да правя препратки към предходните, или трябваше да включвам тук цели части от тях. При първия подход тази монография рискуваше да бъде непосилна за четене, а при втория подход нейният обем би нараснал до колосални размери. С огромни творчески терзания аз избрах среден път между двата подхода.

Четвъртата дилема бе свързана с изключително високата динамика на света. Процесите в глобален, континентален, регионален и национален мащаб набират такъв стремителен, толкова стремглав ход, че днес почти нищо не е като вчера, а утре почти нищо няма да е като днес. Когато работех над тази книга, ме измъчваше съмнението, че докато я довърша, много в нея ще бъде остаряло. Какво става с еднополюсния модел? Ще го има ли и в близко бъдеще Европейския съюз? Забележете, че въпросът е не въобще в бъдеще, а в близко бъдеще. Какво се случва с Ислямска държава? Съществува ли тя все още, или мутира в нещо друго? Накъде върви тероризмът и тероризъм ли е той, или е нова форма на война с качествено различно съдържание? И какви ли не още въпроси... По-рано се опитвах да вървя пред събитията, да прогнозирам развитието на процесите, но този път ме терзаеше притеснението да не би да започна да подтичвам след тях и те винаги да са далеч, все по-далеч пред мен. В такъв драматичен период за света, Европа, региона и България е изключително трудно да се пише подобна книга!

Каквото и да кажа за тези дилеми, ще прозвучи като молба за снизхождение. В случая моята преценка дали съм се справил с тях има малко значение. Далеч по-важна е тежката дума на читателя....


Интервю на Георги Коритаров с Николай Слатински можете да гледате тук.

Николай Слатински





Коментар

Защитен код


Препоръчани книги

Рискът: новото име на сигурността
ТОП

Рискът: новото име на сигурността...

40.00 лв.Без данък: 33.33 лв.


Записване за бюлетин

При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.