Ръкопис за петте стъпала

ТОП
  • Миямото Мусаши
  • Автор:  Миямото Мусаши
  • Година: 08-04-2005
  • Превод от старояпонски: Братислав Иванов
  • Наличност:  В наличност
  • Код на продукта:  170-01
  • SKU: 17.0035
  • ISBN: 978-954-321-126-5

10.00 лв.
  • Без данък: 8.33 лв.
   


Доставка

До офис на куриер 3,60 лв.

До личен адрес 6,00 лв.

Безплатна до офис на куриер при поръчки над 50,00 лв.

Поръчка по телефон

Поръчайте книги на телефон 0888 465 635

Е-книги

За да изтеглите и четете е-книги от сайта на "Изток-Запад", се нуждаете от програмата Adobe Digital Editions, както и от регистрация в сайта на Adobe.

Електронните книги в нашия сайт не са съвместими с Kindle устройства и не подлежат на конвертиране.

Описание

Днес името на Миямото Мусаши, майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си – свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония. Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на ХVІІ век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в будисткия манастир, Мусаши разработил техниката за бой с два меча, което направило неговата защита непробиваема. Майсторството му достигнало такава висота, че той станал неуязвим и когато бил въоръжен само с дървен меч. На шейсетгодишна възраст се оттегля в планината Ивато, където в аскетично уединение пише книгата Ръкопис за петте стъпала. Перото на Мусаши се оказва не по-малко остро от неговия меч. Създадената от него книга надхвърля рамките на кендо и с основание се разглежда като философия на победата. Тя е приложима и във военната област и в стратегията на съвременния бизнес. В почивките между отделните части на ръкописа Мусаши се отдава на рисуване. Тогава създава и знаменития си автопортрет, от който съдим как е изглеждал средновековният майстор на меча. През 1645 г. Мусаши завършва книгата си и малко след това умира.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

За транскрипцията

Българските шушкави съгласни (посталвеолни фрикативи и африкати) (ж, ч, ш, дж) са твърди, а техните най-близки японски съответствия – меки. Тази разлика е отразена и в Международната фонетична азбука, в която за българските и японските шушкави съгласни се употребяват различни символи.

В японския език мекостта на ж, ч, ш, дж се предава графично чрез буквата за следващата йотувана гласна. Тъй като в съвременния български е установено ж, ч, ш, дж да се изговарят винаги като твърди (вж. напр. П. Пашов. Българска граматика. София, 1999, с. 16), след тях естествено не се пишат буквите ь, я, ю. От друга страна, буквосъчетанията шя, шю, шьо са напълно произносими за носителите на български език. Нека не забравяме, че в прочутия Речник на българския език от Найден Геров буквите я, ю редовно се срещат след ж, ч, ш. Това дава възможност за по-точно предаване на меките ж, ч, ш, дж в чуждите имена с я (пред а), с ю (пред у) и с ь/й (пред о). Нормативно това е уредено с Наредбата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език (обн., ДВ, бр. 60 от 4.07.1995 г., доп., бр. 72 от 15.08.1995 г., бр. 106 от 5.12.1995 г., бр. 4 от 15.01.1999 г.).

Вярно е, че тази наредба се отнася за географските имена, но пък е очевидно, че не може географските имена да се транскрибират по едни правила, а личните – по други. И ако нормативните документи препоръчват да се пише Шьонефелд и Шюторф (вж. чл. 39 на споменатата наредба), защо да не се пише Башьо и Тешю?

В по-старите нормативни документи за правопис и транскрипция на чужди имена на български език категорично се отхвърляше употребата на буквите ь, я, ю след ж, ч, ш, дж. При транскрибиране на японски имена мекостта на шушкавите съгласни се елиминираше, като Башьо се превръщаше в Башо, Тешю – в Тешу и т. н.

За автора

Миямото Мусаши

Миямото Мусаши

Миямото Мусаши (1584–1645), известен още като Шинмен Такедо, Миямото Беносуке, Шинмен Мусаши-но-Ками Фудживара-но-Геншин, както и под будисткото си име Нитен Дораку e японски самурай и майстор на меча... Виж повече

Свързани книги

Изкуството на мира
ТОП

Изкуството на мира

12.00 лв.Без данък: 10.00 лв.

Пътят на джит кун до
ТОП

Пътят на джит кун до

19.00 лв.Без данък: 15.83 лв.

Тагове: Източни практики,Личности,Самураи,Япония,Източна мъдрост и философия

Спецификация
Година 08-04-2005
Превод от старояпонски: Братислав Иванов
Страници 144
Размери 130/200 мм
Тегло 0.15 кг
Подвързия Мека корица
Жанр Източни практики, Личности, Самураи, Япония, Източна мъдрост и философия

Този продукт няма отзиви.

Напишете отзив
Защитен код

Записване за бюлетин

При записване се съгласявате с обработката на личните ви данни единствено за маркетингови цели. Повече на Политика за защита на личните данни.

На фокус

Интервю с Гийом Мюсо

25/07/2019

„Ние обичаме да бъдем това, което не сме“ е написал Албер Коен. Може би затова понякога се влюбваме в хора, с които..

Чуй гласа на природата с новите музикални книги от Изток-Запад!

12/07/2019

Искате ли да се разходите в джунглата? Да чуете как реве ягуарът, да послушате песента на райскат..

Мозъкът, умът и тялото в лечението на травмата

05/08/2019

Наричаме я травма. Онази безсрамница, която застрашава нашата емоционална и телесна цялост. Онази вещица, коя..

„Люляковите момичета” – въпреки войната, заради човека

24/07/2019

„Люляковите момичета” е разказ за три жени, жертви на най-ужасяващите фрагменти на миналото. Разказ, изцапан с..