Предимствата на свръхчувствителността. Интервю с Илейн Арън

Доктор Илейн Н. Арън е психолог и автор на няколко революционни книги в областта на сетивното възприятие. Авторката е позната на българския читател с книгата си „Свръхчувствителните хора“, в която определя черта на личността, засягаща един на всеки пет души. Този път ни запознава с характерните черти на свръхчувствителните деца и дава ценни съвети как да им помогнем да постигнат психическа устойчивост.

Свръхчувствителните индивиди притежават вродената склонност да забелязват повече детайли в средата и да размишляват задълбочено, преди да действат, за разлика от останалите хора, които не са толкова наблюдателни и действат по-бързо и импулсивно. В резултат на това свръхчувствителните хора и свръхчувствителните деца обикновено са състрадателни, умни, интуитивни, творчески натури и освен това са предпазливи и съвестни (защото добре съзнават последствията от евентуалните злодеяния и съответно избягват да вършат такива). Освен това те много по-лесно се изнервят, когато са подложени на „силни шумове“ и засипани от голямо количество информация. Затова избягват шумни места и сбирки и другите често ги смятат за срамежливи и свити или за „задръстени“. А когато не могат да избегнат свръхстимулацията, те правят впечатление на хора, които „лесно се разстройват“ и са „твърде чувствителни“ – пише Илейн Арън в книгата си „Свръхчувствителните деца“.

Според нея свръхчувствителността е черта, която може да ни бъде много полезна. Хората, които я притежават, правят асоциации, доразвиват концепции, размишляват върху тях. Тази обработка не е напълно осъзната, тя се появява като интуиция.

Доктор Илейн Н. Арън отговаря на няколко въпроса за свръхчувствителността:

1. Можете ли да разкажете на нашите читатели малко за себе си и за това, което правите?

Аз съм психолог изследовател – с лека неохота признавам, че вече съм добре познат автор и лицензиран клиничен психолог, – макар че вече нямам много време за клинична практика. Започнах да изследвам свръхчувствителността от лично любопитство.

Никога не съм очаквала това да повлияе на толкова много животи… Може би блажено отричах, че може да има някакво въздействие на книга за нещо, което винаги е присъствало при 20% от хората, просто е погрешно назовано (разглеждано като срамежливост, невротичност или интровертност – 30% от свръхчувствителните хора са екстроверти – и т.н.). В обобщение, обичам да казвам, че сякаш вървях по улицата съвсем сама и зад мен се оформи парад. Неудобно за силно чувствителен интроверт… Добрата новина е, че изглежда, помагам на много хора.

2. Какво е свръхчувствителността – лесна ранимост?

Тази черта няма нищо общо или почти нищо общо с това, че чувствата ни могат лесно да бъдат наранени. Това е вродена черта, открита при около 20% от населението, при равен брой мъже и жени. Свръхчувствителността към средата се среща при поне 100 други вида и тези индивиди винаги са малцинство. (Ако всички бяха свръхчувствителни, това нямаше да е успешна стратегия за оцеляване, каквато е – точно както, ако всеки знае прекия път, през който да избегне трафика, той вече няма да е такъв.)

Тя има четири ключови аспекта… Първо, свръхчувствителните хора обработват цялата информация, която получават от средата, 80% по-задълбочено, отколкото другите. Второ, те са по-емоционално отзивчиви и имат по-висока степен на съпричастност... Никой не слуша дълго другите, ако му липсва съпричастност. А слушането може да означава изучаване на чуждите светове – понякога изключително ценно при обработване на информация.

Трето, те забелязват детайли, които другите пропускат. Например, влизайки в хотелска стая, те веднага ще забележат снимките на стената, осветлението и температурата. Четвърто, чувствителните хора стават свръхстимулирани много по-лесно от другите. Това е цената, която трябва да платят.

3. Как се чувства свръхчувствителният човек на работното място?

Свръхчувствителните хора се нуждаят от значима работа… Мисля, че политиката в офиса е по-трудна за тях. Те обикновено са наясно с дребните клюки и агресивната конкуренция и просто си искат това да спре, за да могат да си вършат работата. Работа по 8 часа пред компютър или денонощното мислене за нея обикновено не са подходящи за тях. Ето защо толкова много компании губят най-креативните си служители. Все повече и повече свръхчувствителни хора са фрийлансъри, често се превръщат и в изключително успешни предприемачи. По този начин те са капитани на собствения си кораб и избягват неприятните хора.

4. Кой е най-добрият ви съвет, който можете да дадете на родител на свръхчувствително дете?

Тъй като свръхчувствителните деца са именно такива, хората често искат да ги направят по-малко чувствителни, което може да влоши положението, ако детето започне да чувства, че нещо с него не е наред.

Ако имате някакъв проблем с поведението на детето си, първото нещо, което трябва да направите, е оценка на темперамента. Когато разберете темперамента на детето си, разбирате какво трябва да направите, за да му помогнете в различни ситуации. Например на някои деца може да им помогне да ги подтикват да направят нещо, когато се съпротивляват, но не и свръхчувствителните деца – те може да искат да погледат, преди да се включат.

Може да бъде предизвикателство това да се обясни на учителите, бабите и дядовците, както и на други родители, които мислят, че нещо не е наред, че имате свръхчувствително дете. Дадох няколко съвета за това в последната част на книгата си „Свръхчувствителните деца“. Като цяло имам една поговорка: „Ако искате изключително дете, трябва да сте готови да имате изключително дете.“

5. Можете ли да ни кажете няколко предимства, които имат свръхчувствителните хора?

Всички те са базирани на изследвания:

по-съпричастни са;

имат високи нива на креативност;

имат богат вътрешен живот;

виждат детайлите, които другите пропускат;

свръхчувствителните родители се възприемат като по-привързани към децата;

по-продуктивни са;

те са отлични ръководители на екипи;

повече се интересуват от духовни въпроси.

6. Кои са митовете, които бихте искали да разсеете за това какви са свръхчувствителните хора?

Едно от предизвикателствата да бъдеш свръхчувствителен човек е вредното и пренебрежително отношение към теб: „Защо не можеш просто да спреш да бъдеш толкова чувствителен?“

7. Какво мислите, че трябва да се направи, за да стане ясно, че това просто не работи?

Ето какво казвам на хората да отговорят, когато ги попитат нещо такова: „Какво точно ви притеснява в моята чувствителност?“

8. Можете ли да споделите с нас 5 неща, които трябва да знае свръхчувствителният човек, за да оцелее?

Преразгледайте миналото си. Например може би „нелогично“ сте отказали голямо повишение с дълги срещи и много чести пътувания. Защо го направихте? Сега знаете, че сте усетили, че това е било свръхстимулиране за вас. Грешката е преформулирана като истинска мъдрост.

Излекувайте емоционалните си рани, каквито и да са те. Обикновено това означава добра психотерапия. Благодарение на диференциалната възприемчивост, вие сте били по-засегнати от същото ниво на травма, отколкото биха били останалите.

Променете начина си на живот, за да се възползвате от чертата си. По-специално избягвайте продължителни нива на силно стимулиращи ситуации и си осигурете спокойствие. Медитацията може да бъде много полезна…

Ако се колебаете дали сте свръхчувствителен човек, може да проверите, като си направите теста включен в книгата „Свръхчувствителните хора“.